Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
Лична история. Съновидения и видения в свръхестественото."Скъпи читатели, преди да продължите напред, добре е за вас да знаете, че днес предприемате крачка с прочитането на тази книга, защото пред вас стои един целенасочен факт, готов да обмени валутата на живота ви с по-стойностна! А именно - дадената ви привилегия от Господ Иисус Христос с възможността за вникване в тази трансформация и отваряне на врата, чрез която бихте могли да донесете своята промяна. Сигурна съм, че не четете случайно тези редове, защото на вратата на сърцето ви похлопа покана за един по-добър живот. Насърчавам ви да продължите да ... |
|
|
Книгата съдържа: Тайна книга на богомилите (Лъжеевангелие на Йоан) Евангелие на Юда Евангелие на Филип Евангелие на Вартоломей Евангелие на Тома Протоевангелие на Яков (Детско евангелие на Яков) Книга на алогена (инородеца) Евангелие на Мария Детско евангелие на Тома Евангелие на истината Евангелие на Петър Неизвестно евангелие (Папирус на Егертов 2) Евангелие на Никодим Евангелие на Лъжематей ... |
|
|
"Едно голямо зло в живота е злобата и враждата между хората. Тя разваля братските човешки отношения и прави и от приятелите врагове. Попитали ли: "Защо тия съседи не си говорят?", чувате: "Скарали се!" Попитате ли: "Защо тия приятели не се поздравяват?", отговарят ви: "скарали се! Попитате ли: "Защо тия роднини не се посещават?", следва пак същия отговор: "скарали се!" Познавате две добри семейства. И едните, и другите поотделно са много мили люде. Но помежду си не щат ни да се видят, ни да се чуят. Бесът на враждата е влязъл помежду им и не им дава да се помирят ... |
|
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
