Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
|
"Разказа ни е построен върху непубликувани архивни документи, етнографски и краеведски изследвания, мемоари, кореспонденция, лични свидетелства. Постарали сме се, книгата да представи увлекателна и пълнокръвна картина на живота в столицата, където наред с делничните занимания нашите предци са намирали време и да се насладят на удоволствията от живота - модерните градски забавления и промяната на ценностите в столичното общество, кулинарните традиции и отношението на храната в стара София. В основата на разказа е непубликуван спомен на племенника на Георги Каназирски-Верин - д-р Петър Каназирски." Из книгата В ... |
|
|
Книга от поредицата "Строго секретно". ... "Книгата "Врагове" разкрива историята на Федералното бюро за разследване в качеството му на тайна разузнавателна служба. Ние мислим за ФБР като за полиция, която арестува престъпници и поддържа върховенството на закона. Но тайното разузнаване срещу терористи и шпиони е първата и най-важна мисия на Бюрото днес и това се отнася за по-голямата част от последните сто години."Врагове" е хроника на вековния постоянен конфликт относно поведението на тайното разузнаване в една отворена демокрация и на решителната схватка между националната сигурност и ... |
|
|
"Втората книга на сагата за Държавна сигурност отвращава със своя цинизъм. Трудно е да разказваш за хора, които използват националния суверенитет на България, за да изкарват пари. Много жалко, но това е истината и аз не мога да я променя." Владо Даверов ... |
|
|
"Езикът на тази книга е строг и отблъскващ като коридор в Министерството на вътрешните работи. При героите се влиза след среща с педантичен секретар, изсушен като чироз от заповеди и нареждания. Само така мога да предам тягостната атмосфера на ведомството, наречено "Държавна сигурност"." Владо Даверов ... |
|
|
"Идеята за тази книга ми хрумна преди десетина години. Липсваше ми достатъчно информация. Намерих я, когато най-малко очаквах. И сега Ви предлагам този текст с ясното съзнание, че не може да бъде приет еднозначно. Мъдрите ще ми простят!" Владо Даверов ... |
|
|
Това, че Гешев по характер, стил на поведение и начин на работа е затворен, не много общителен или както в публикациите и спомените се нарича вълк-единак, е част от истината. От значение е и това, че за 20 години служба и то все в Държавна сигурност, той се среща с десетки, да не кажа стотици служители. Работи с какви ли не началници и подчинени. И тук в отношенията си с тях той издържа един от най-тежките си изпити. Защото няма нищо по-сложно и по-трудно в чиновническата йерархия да издържиш на личностните взаимоотношения, на капризите и странностите на хората, на завистта и злобата и да се пребориш с посредствеността. ... |
|
|
Много е писано за събитията около 23 септември 1923 г. При управлението на БКП историците отделят голямо внимание на тази дата, но интерпретацията им е съвсем едностранчива. След 10 ноември 1989 г. българската историография има възможност по-свободно да изследва този повратен момент в родната история, но е почти невъзможно да бъдат открити впечатления от безпристрастни свидетели на случилото се в Северозападна България, които могат да бъдат надежден исторически източник. През комунистическия период излизат такива "спомени", но те почти винаги са доста съмнителни откъм сведения и имат по-скоро пропаганден ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
"Иван не харесва София, защото мирише на ябълки", "Тя подписваше писмата си като Чайка" или "7. декември 1901 говорих с Лев Толстой по телефона" - това са само някои от записките, които Антон Чехов прави в своите лични бележници. Той ги води през последните четиринайсет години от живота си в тефтери или на хвърчащи листове, които успешно оформят богатата му творческа и житейска панорама. Сред мислите на Чехов се открояват сюжети и образи, непревърнати докрай в пълноценни творби от писателя и драматург, но чиято нишка днес е лесно да бъде проследена. "Личните бележници на Антон Чехов& ... |
|
|
Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба ... |
