"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
Коледа е само веднъж в годината, но истинската любов е за цял живот. Кити Шекспир е студентка по кинематография и е заминала от Лондон за Ел Ей с надеждата, че това ще е ключът към успешната ѝ кариера. Вместо желания стаж в прочутия град обаче се озовава насред нищото като детегледачка в семейството на влиятелен кинопродуцент. Положителното в цялата ситуация е, че винаги е обичала децата и се очертава снежна Коледа, пък и се надява да създаде сериозни контакти. Но това, което не е очаквала, е, че ще бъде въвлечена в семейните отношения на холивудския магнат, a още по-малко - че ще бъде привлечена от сексапилния му, ... |
|
Вина, 60 -те години на XX век. Роберт Симон наема помещение близо до пазара Кармелитенмаркт, за да отвори мечтаното кафене. Още първия ден започват да се събират хора от квартала - зарзаватчията Новрачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха, художникът Миша, две безименни възрастни дами... Всеки ден внасят тревогите и радостите си, поръчват кафе, бира, вино, хляб с кисели краставички, през зимата пунш, понякога споделят с напълно непознати. Тръгват си самотни, по-рядко с някого... Героите на Роберт Зееталер в Кефенето без име обикалят едни и същи улици в квартала около Пратера, читателите ... |
|
Забраненият плод е най-сладък, нали? Също както забранената любов... Откакто се помня, копнея по Джейс - най-добрия приятел на по-големия ми брат. Но той, разбира се, гледа на мен само като на по-малката сестричка на Нейтан. И така в продължение на години. Ала днес, десетилетие по-късно, правилата се променят. Джейс вече живее с нас, за да помогне на мен и брат ми Нейтан да се справим със загубата на родителите ни. Всички сме пораснали и Джейс вече определено не гледа на мен като на по-малка сестричка. Само дето се държи като абсолютен задник, разкъсван от лоялността към най-добрия си приятел и желанието да ме има. ... |
|
Оливия Фицджералд е в творческа и лична криза. Най-новият ѝ роман, преразказ на Ребека от Дафни дю Морие, е провал, приятелят ѝ я е зарязал. Ето защо тя с радост приема предложението на литературния си агент да помогне на мултимилиардера Хенри Ашъруд (Аш) за написването на роман за покойната му баба Емилия и Дафни дю Морие срещу умопомрачителния хонорар от 50 000 долара. Още повече, че Аш намеква за грижливо пазена тайна за познанството между двете жени. Как да устои на перспективата временно да живее в разкошно имения в Малибу, и то в компанията на човек, обявен за най-сексапилния мъж на света? Ала щом се ... |
|
Тя има мечта. Той има план. Заедно, ще трябва да повярват на съдбата. Рен никога не бе държала айфон в ръка, не бе използвала Гугъл и никога, ама никога не бе следила обекта на любовния си интерес в социалните мрежи. Вместо това бе правила други неща - бе прочела две - три книги (всъщност стотици), беше се научила да рисува и бе изградила работеща вятърна електроцентрала от нулата. Но сред всичките книги, които бе прочела, Рен никога, ама никога не се бе сблъсквала с такава, която да може да научи една жена, расла на пасище и офлайн повече от двадесет и две години, как да живее в реалния свят. Затова, когато най-накрая ... |
|
"Заговорът на мъртвите на Марин Георгиев е разказ за междинното българско време. За едно време, което уж вече го няма, но за което трябва да се свидетелства, искаме ли да разберем какво и как е било. Разказите и свидетелствата в книгата тръгват още преди 1989 г. и епохата на НРБ, но всъщност се трупат като камари от дневници, преписки или писма, утаени в авторовата памет през годините на несвършващия преход. Те са силно пристрастни и остри, често демитологизиращи и дори развенчаващи - така авторът е видял и почувствал хората и събитията, които описва. Някои от героите в тези истории са отдавна забравени, други като ... |
|
"Това е тайната. Трябва да изтърпим характера си, първичната си природа, чиито грешки, егоизъм и алчност, опитът и благоразумието не могат да променят. Трябва да понесем, че желанията ни не намират пълен отклик в света. Трябва да понесем, че тези, които обичаме, не ни обичат или не ни обичат, тъй както сме се надявали. Трябва да понесем предателството и изневярата, и което е сред най-тежките човешки задачи, трябва да понесем умственото и нравствено съвършенство на другия човек." В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е ... |
|
Берлин, 2015 -а. След самоубийството на съпругата си книжарят Каспар разкрива тайна, която тя е пазила през целия им съвместен живот. Петдесет години по-рано, малко преди да избяга при него на Запад, Биргит е родила дете от друг мъж. Търсейки отговори, Каспар решава да направи това, за което жена му така и не е събрала смелост - да открие дъщеря ѝ. Пътуването му през болезнената история на Германия го отвежда до общност на неонацисти, сред които живее внучката на Биргит - четиринайсетгодишната Зигрун. Надеждата му е да я спаси, като ѝ покаже един напълно различен свят. Но дали ще успее? Обвързан идейно с ... |
|
Мигове. Животът ни е сбор от мигове. Някои от тях съкрушително болезнени и изпълнени с вчерашна мъка. Други носещи красива надежда и обещания за утре. Преживяла съм стотици мигове в краткия си живот - мигове, които са ме променяли, които са ме предизвиквали. Такива, които са ме ужасявали и оплитали. Но най-важните - онези разбиващите сърцето и спиращите дъха - в тях винаги е присъствал той. Бях на десет години, когато изгубих гласа си. Тогава част от мен бе открадната, но имаше един човек, който съумяваше истински да чуе гласа ми в тишината. Брукс Грифин. Той бе светлината в мрачните ми дни, обещанието за едно красиво ... |
|
Какъв ли щеше да бъде животът ни, ако събитията през ноември 1989 г. се бяха развили по съвсем различен начин? Каква щеше да бъде съдбата ни, ако бяхме останали зад Желязната завеса, която ни отделяше от света и един от друг? Този въпрос си задава Алена Морнщайнова и ни предлага своя тъжен, но убедителен отговор с романа си Ноември. Драматична история на обикновено семейство, което е разделено от големите ноемврийски събития. Проследяваме живота на Мария Хайна, арестувана и осъдена на двадесет години затвор заради участието си в демонстрациите. Тя знае, че вероятно никога повече няма да види децата си пораснали, и само ... |
|
Книгата обхваща кратки публицистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000 - 2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път - весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични симпли в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. Огромното многообразие от теми неизбежно минава през личната перспектива на автора. Затова Вера и далавера няма претенции за научност - ... |