Книгата е от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Макар и огромно, епистоларното наследство на Пейо К. Яворов все още не е напълно познато и проучено. То обхваща 20 години от неговия живот, като води началото си от 1895 и достига до самата му смърт през 1914 г. Неговата кореспонденция стана базата в творчеството на учени, писатели, драматурзи и кино и телевизионни дейци. И до днес най-популярен е двутомният роман на Михаил Кремен - "Романът на Яворов", но от кореспонденцията му става ясно, че очарователният чирпанлия, любимец на музите, заслужава поне тритомен роман, а защо не и по-обемист.& ... |
|
|
Документите, снимките и рисунките, събрани в този том, са безценни свидетелства за бурния страдалчески живот на Пейо Яворов - от раждането му до трагичната октомврийска нощ на 1913 г. С огромна стойност са документите, свързани с участието му в македоно-одринското революционно движение. Читателят ще научи от документални извори как са се родили неговите стихосбирки, биографията на Гоце, както и двете пиеси и ще узнае повече за вдъхновителките на безсмъртната му поезия. Книгата е част от поредицата Съчинения в 7 тома. ... |
|
|
Защото всички седемгодишни заслужават да имат супергерои... Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в ... |
|
|
Изданието съдържа преводите на Пенчо Славейков."Писмата на Пенчо Славейков са мащабна културна панорама на Балканите, Русия и Европа, многопластова епистоларна белетристика, модерен пътеписен роман, създаден от Мислител и Художник. За пръв път се публикуват не само писмата и пощенските картички от класика, но и тези до него. А Славейковите кореспонденти са забележителни: Алфред Йенсен, Георг Адам, Владислав Мицкевич, проф. Ернст Елстер, проф. Константин Иречек, проф. Николай Державин, д-р Еренпрайс, Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Алеко Константинов, П. К. Яворов, Кирил Христов, Екатерина, Петко и Лора ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман. Илюстрации: Дамян Дамянов. ... Понякога можеш да сключиш сделката на живота си със смъртта. Това е кратък разказ за нещата, които би пожертвал, за да спасиш нечий живот. Ако е застрашено не само бъдещето, но и миналото ти. Не само местата, на които си бил, но и отпечатъците, които си оставил. Ако трябва да се разделиш с всичко това, с цялото си аз, заради кого би го направил. ... |
|
|
"Историческото значение на Каравеловите произведения се състои в това, че те отразяват настроенията и възгледите на цяла една епоха в нашия живот - епохата на национално-политическите борби - на революционните движения. В много от песните си Каравелов говори от името на цялата българска революционна младеж, явява се като изразител на нейните стремежи и идеали, определя не само своето, но и нейното отношение към българската политическа действителност. Но те са ценни и в друго отношение - като документи, по които могат да се изучават не само възгледите и идеалите на техния автор, но и особеностите на неговата лична ... |
|
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
|
Романът Бронзовата раса (1916 г.) е един от емблематичните южноамерикански епоси. Вдъхновен от историческата действителност и написан по думите на автора в годините, в които човек още вярва, че може да промени нещо, е най-автентичният разказ за индианците в Андите. Бронзовата раса се превръща във венеца на художественото дело на Аргедас, чиято творческа позиция му спечелва дълбокото уважение на бележити мислители като Мигел де Унамуно и Хосе Енрике Родо. Животът на индианците е представен така, че обхваща едновременно митичните корени на тяхното световъзприятие и противоречивата им природа. Премеждията на героите се ... |
|
|
Войник. Авантюрист. Реформатор. Законодател. Защитник на либералните идеи на Революцията. Абсолютен монарх и император. Човек, който е променил завинаги световната история. Малцина в световната история имат толкова голямо влияние върху образа на съвременния свят както Наполеон Бонапарт. Два века след смъртта му успехите му на пълководец си остават недостижими - губи само 7 от 60 сражения, а Наполеоновият кодекс стои в основата на европейското гражданско право. Самият Наполеон се е превърнал в поп икона, герой на филми, книги, игри, песни и всякакъв друг вид изкуство. Научните изследвания, посветени на личността му, са над ... |
|
|
Историите са дарени на авторката от нейните преживявания, а от своя страна тя ги подарява на читателите като израз на виталност, надежда и вяра. Цветелина Стефанова е родена през 1955 година в София. Завършила е с отличие българска филология във Великотърновския университет. Работила е като репортер, редактор и коректор в различни вестници в София и страната, като организатор в Българска кинематография, в сериала Забранена любов и за Господари на ефира, като коректор в издателство Отечество, управител и галерист на галерия Класика и други. Била е детегледачка в България, Швейцария, Мексико и Англия. От 2017 година работи ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
