Краткият любовен роман Усещане за кашмир е драматизиран от Бернхард Айхнер заедно с Флориан Айснер, за да разкаже историята на Готлиб и Мари и за техния копнеж за щастие. Чувствайки се самотен, една нощ Готлиб звъни на гореща секс линия и за пръв път чува гласа на Мари. Така се променя целият му живот. Макар че това става трудно, защото никой не иска да разкрие кой е всъщност. А и дали Готлиб действително случайно е набрал номера? Двамата разговарят цяла нощ, разказват си небивали неща и заедно измислят една любовна история. Това е майсторски изградена игра за лутането на двама самотници между една лъжа и друга. За да ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
През 80-те години на XVI век семейство, което живеело на Хенли Стрийт в Стратфорд, имало три деца: Сузана, а след нея Хамнет и Джудит, които били близнаци. Момчето, Хамнет, умира през 1596 г., когато е на 11 години. Около четири години по-късно бащата написва пиеса, озаглавена Хамлет... Романът Хамнет представлява пълнокръвен портрет на епохата и разказ за съкрушителната болка на семейство, загубило детето си. Той е художествена възстановка на историята около създаването на едно от най-великите произведения в световната литература."Хамнет и Хамлет всъщност са едно и също име, напълно взаимнозаменяемо в регистрите на ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
Биномно-квадронна структура на Идзин. ... Нестихващият интерес навсякъде по света към китайската Книга на промените (Идзин) доказва не само нейната значимост за системата на китайската мисъл, но е солиден аргумент и за нейната общовалидност. Идеята за промяната - отразена, фиксирана, демонстрирана във и чрез Идзин е неоспорим, всеобхватен закон, на който се подчиняват както физическият, материален свят, така и светът на Духа. В Идзин древният автор или безбройните автори търсят своето място в Космоса, опитват се да осмислят връзката си с Вселената и с другите хора. Опитът и съзерцанието са ги убедили, че всичко е ... |
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Моята мелодия не е сложна, моята песен не е като птичата песен. Тя си е една и си е само моя, просто една малка човешка мелодия. Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Написах историите, поместени в този сборник през последните три години. Част от тях видях със собствените си очи, част от тях научих от хората, които бяха около мене по това време. Благодаря на тия хора, че ми се довериха и че решиха да ме нарекат свой приятел." От автора ... |
|
"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |