Преди повече от двайсет години сръбският писател Горан Петрович започва роман, който толкова се разроява и разраства откъм теми, персонажи, събития, географски територии и времеви периоди, че естествено налага създаването на цикъл от романи. Междувременно Петрович написва няколко сборника с разкази и романи, преведени на 17 езика. Първото произведение от този цикъл Хартия с воден знак беше издадено на български от издателство Жанет 45 през 2024 г. В него се разказва за едно събитие в Ренесансова Италия – похода на Неаполската кралица Джована Ненаситната до град Амалфи с голяма свита, сред която и десетима писатели, ... |
|
"Младите герои на инфантилната проза с един „очуднен“ поглед навлизаха в света и това даваше възможност да се разкрият и лирически одухотворената визия на битието, и сблъсъкът с груби житейски нрави и социални деформации. В това тематично русло навлязоха в прозата и автори като Росен Босев." Светлозар Игов ... |
|
Поезия, проза, пиеси, писма, статии. Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец, заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907), той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903 година. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година. Настоящият том включва цялото Яворово литературно ... |
|
Книгата Литературни откровения приютява подбрани статии, писани през периода 1991 - 2022 година. Някои от тях са получили право на живот чрез страниците на вестник Литературен форум, списание Родна реч, списание Пламък, списание Театър, електронно списание Думите..., други са дебатирани на научни форуми и публикувани в академични издания, а трети тепърва очакват своите читатели."В тази книга е огледан духовният живот на един човек с топло въображение, с което чете литературата, и със светло чувство към живота, чрез което е творил себе си и е събирал свое пространство, както птиците търсят височина. Способност и ... |
|
Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си, без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка, която свързва всички неща."Скъпи читателю, Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. Страниците на изданието с ... |
|
Верен на склонността си да наблюдава света от различна перспектива и да извежда на преден план трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени отритнатите и маргиналите, Андонис Георгиу предлага сборник със седемнайсет разказа, посветени на болезнени и често противоречиви социални проблеми. Теми като самота и отчуждение, расизъм срещу имигранти, домашно насилие, неравнопоставеност между половете, заклеймяване на хора с различна сексуална ориентация, отношение към бежанците са разгледани от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите от всеки разказ - нещастна ... |
|
Джеймс и Мънго са родени под различни звезди, единият е католик, другият протестант. В Глазгоу от 90 -те години, разкъсван от ожесточени гангстерски войни, двете момчета би трябвало да се мразят и да са заклети врагове, но ето че между тях се зараждат силни чувства. Във време, в което се ширят кърваво насилие и неизкореними предразсъдъци, Мънго трябва да хвърля огромни усилия, за да скрие забранената си любов - най-вече от по-големия си брат Хамиш, главатар на банда, който е готов на всичко, за да защити семейната чест. Когато майката на Мънго научава истината, тя решава да го изпрати на едно езеро заедно с двама мъже, ... |
|
Седемте къщи в тези разкази са празни. Някои са опразнени от любов, други - от покъщнина, трети - от хора, спомени, вяра. Както във всички творби на писателката, и тук усещаме невидимото присъствие на нещо зловещо, което ни кара да застанем нащрек: неизречена заплаха, призраците на миналото, тъгата по напразно изживените дни. Швеблин никога не се плъзга по повърхността, тя се стреми да проникне надълбоко, за да разкрие неудобните истини за отчуждението и самотата като убийци на духа и за това колко крехки и чупливи са отношенията между хората. Седем празни къщи, сборника, донесъл на аржентинската писателка Саманта ... |
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |