Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
Всички погубени места, на класика на съвременната ирландска литература Джон Бойн, е продължение на феноменалния роман Момчето с раираната пижама. Какво означава да бъдеш виновен? Ако знаеш, че се върши злина, твой дълг ли е да се опиташ да я възпрепятстваш? Ами ако си дете? Гретел Фърнсби е на деветдесет и една години и от десетилетия живее в луксозна сграда в Лондон. Пред никого не отваря дума за бягството си от нацистка Германия, когато е била на дванайсет. Не говори за баща си, бивш комендант на един от най-зловещите концентрационни лагери на Райха. Вече на преклонна възраст Гретел отново се озовава на същия ... |
|
Седемте къщи в тези разкази са празни. Някои са опразнени от любов, други - от покъщнина, трети - от хора, спомени, вяра. Както във всички творби на писателката, и тук усещаме невидимото присъствие на нещо зловещо, което ни кара да застанем нащрек: неизречена заплаха, призраците на миналото, тъгата по напразно изживените дни. Швеблин никога не се плъзга по повърхността, тя се стреми да проникне надълбоко, за да разкрие неудобните истини за отчуждението и самотата като убийци на духа и за това колко крехки и чупливи са отношенията между хората. Седем празни къщи, сборника, донесъл на аржентинската писателка Саманта ... |
|
След повече от 30 книги, преведени в България, в настоящия дневник, Ерик-Еманюел Шмит за втори път (освен в Нощта на огъня ) прави жест за читателите си: повдига завесата към своя пълнокръвен вътрешен живот и външно обкръжение - семейството, отношението с баща му и средата, начина му на живот. Макар поводът да е тъжен - смъртта и траурът за майка му, Шмит успява да издигне безутешността си, преработването на скръбта в осъзнаване на дълга за щастие, който тази светла жена му завещава като урок по живот, в който има страст към изкуството, чувство за хумор, култ към радостта. Изследвайки собственото си страдание, ... |