Най-забавното фентъзи, което сте чели от много време насам! Неприятностите те намират, когато най-малко ги търсиш. А за Лазар, средно амбициозен некромант от Долната земя, са начин на живот. Сякаш всеки ден той трябва да се оправя с разни странни демони, сроковете за доставка на зомбита му вадят душата, прилично закъснява за съживяването на плодовит овен, а на всичкото отгоре си има и предприемчив нов слуга - Григор, дето взима тая работа с черната магия, поробването на човечеството и лудешкия смях твърде на сериозно. Като цяло Лазар, макар и некромант, няма никакво намерение да завладява света. Поне не и тази седмица. ... |
|
Роман за Мария Калас и драматичната ѝ любов с Аристотел Онасис. За Мария Калас славата е трудно спечелена: отгледана в окупираната от нацистите Гърция от майка, която безмилостно експлоатира златния ѝ глас, тя отрано се научава да се защитава от онези, които я използват за собствените си цели. Когато среща приказно богатия гръцки корабен магнат Аристотел Онасис, за първи път в живота си певицата вярва, че е намерила някой, който вижда жената в легендарното сопрано. Влюбва се страстно в него, а той я въвежда в света на невероятен лукс, обсипвайки я със скъпоценни камъни. Но изведнъж всичко свършва. ... |
|
Френската писателка Симон дьо Бовоар (1908 - 1986) е автор на 8 романа и сборници с разкази, както и на 7 философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от ИК Колибри, сред които неоспоримият ѝ шедьовър Мандарините, получил наградата Гонкур за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд Вторият пол, поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със ... |
|
"За алкохола: Алкохолът е едно от най-великите неща на този свят, поне според мен. За повечето хора той може да е пагубен, но аз съм друг случай. Написал съм най-добрите си работи под въздействието на алкохола. За жените: Жените са като машини за оплакване. Все мъжете са им виновни. Мислят се за незаменими. Там им е проблемът. Когато една жена ме вбеси, пращам я по дяволите. Качвам се в колата и заминавам. Където и да е. За писането: Никога не пиша през деня. То е като да се разхождаш гол в голям магазин. Всички те гледат. Но нощем... тогава е времето на магиите. За вярата: Вярата е за онези, които я имат. Само не ... |