Книгата разглежда въпроса за появата на новите думи в българския език и свързаните с тях промени в обществото ни. Тя е предназначена за ученици, учители, студенти, преподаватели във висшите училища, журналисти и за широк кръг читатели. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948 - 1958), проведена на 19 ноември 2021 г. в Нов български университет. Текстовете са подредени в три дяла. Първият съдържа периодизационни предложения и други по-общи аспекти на епохата, налагани тенденции и модели през 1948 / 1958 г., жанрови доминанти и специфики. Вторият дял е посветен на една от централните теми за периода - образа на комунистическия вожд в литературата, а третият - на казуса и имена, простиращи се в зоната на невидимите, изключените от ... |
|
|
Приказките са изключително трудни за анализиране, тъй като имат фолклорно (устно) и литературно (писмено) битие, които се различават съществено; предназначени са за децата, но и за възрастните; променят се в зависимост от културната и социална среда и не на последно място - почти винаги са придружени от изображения, които допълнително усложняват и разширяват посланията на написаното. Изследването фокусира вниманието върху българската книжна илюстрация за деца от втората половина на XX век и по-специално - върху образите, съпътстващи четири от приказките на Шарл Перо и Братя Грим - Червената шапчица, Спящата красавица, ... |
|
|
В Социология на литературата Сапиро се позовава на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи, за да анализира начина на функциониране на литературното поле, материалните условия за създаване на произведенията и представите, които те пренасят, особеностите на рецепцията и апроприацията им, възможните им употреби. Като се вписва в един интердисциплинарен диалог с историята на литературата и литературните изследвания, тази книга се вглежда във взаимните пресичания между социологията на литературата, от една страна, и дисциплини като социология на изкуството, на културата, на класовите отношения, на ... |
|
|
Съставител: Ноеми Стоичкова - Иванова, Мария Русева. ... Настоящият сборник събира текстове от националната конференция с международно участие Литературни форми на границата между документално и художествено, проведена онлайн на 17 - 18 ноември 2021 г. Тя бе третият форум, организиран по проекта Текстове от маргиналията: памет и употреби (започнал през 2019 г.) към Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Това трето издание разшири представата, че продуктивната в последните около три десетилетия тема за литературната периферия може да открива нови ниши. Защото граничността по ... |
|
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
В българската синтактична традиция е скрит ключът към философията и историята на българското езикознание. Днешното граматическо наследство стои в полето на европейската синтактична традиция и може да се разглежда като два отделни клона на Дървото на граматическото знание - единият израства от античната традиция и се развива в културата Slavia Orthodoxa като практически филологизъм, а другият израства също от античната традиция и се развива в полето на западноевропейските академични средища, в които граматиката се преподава като едно от Седемте свободни изкуства (Septem Artes Liberales). Можем да различим два граматически ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Сравнително литературознание: Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа въвежда в европейското сравнително литературознание. В петте глави на книгата четем за митокритиката, литературната история, теорията на разказването в текста на романа, общото между литература и музика, психологическия роман. Примерите с повече от 20 белетристи са взети от европейските литератури в модерното им развитие, главно през XIX и XX век до днес. Българските писатели са видени в нова среда, чрез сравнения с френски, румънски, немски, гръцки романисти."Достойнство на книгата са сюжетирането на литературно-историческите разкази, ... |
|
|
Сборник с научни статии, посветен на 60-годишнината на проф. д-р Милена Братоева. ... Озарява умовете. Разширява душите. През 2023 г. международно утвърденият български индолог и санскритолог, много уважаван и обичан от всички преподавател в специалност Индология на СУ Св. Климент Охридски, проф. д-р Милена Братоева, навърши 60 години. По този повод нейни колеги и докторанти от Центъра за източни езици и култури и от други научни институции подготвиха сборник с научни статии от различни области на знанието за Изтока - индология, санскритология, тракология, иранистика, арменистика, арабистика, египтология, японистика, ... |
|
|
Тази книга е опит да се обхване необята на явлението Ботев не само в собственото му време, но и в проекцията му във времето днес. Тя е плод на вярата, че сега, както и винаги, е невъзможно да се пише за Ботев без времето на този, който се е заел да пише за него. Фактът на двойното проециране е израз на заветния смисъл на Ботевия живот и дело в темелната им положеност за нашето днес. Това задава и композицията на Ботевиада, фокусирана в историческото върху екрана на текущото, за да се разчете гениалното в непреходността му. ... |
|
|
След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за ... |
