| Силен исторически роман за една смела жена по време на Втората световна война...  София Алегзандър, красивата дъщеря на известен хирург в Берлин, трябва да порасне по-бързо от повечето млади жени. След като майка ѝ се разболява, тя поема грижата за по-малката си сестра Тереза, за баща им и за домакинството, докато е доброволка в болницата след училище. Междувременно Хитлер взема властта и ширещото се насилие притеснява София, но само майка ѝ споделя тревогите ѝ.  След трагичната смърт на майка ѝ София отива на сбирки на съпротивата, срещи с дисиденти и помага както може. Нещата стават още по-опасни  ...  | 
|  | 
| Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо  ...  | 
|  | 
| Баща ми беше градинар. Сега е градина.  Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега  ...  | 
|  | 
| Творба завещание, хроника на едно детство, а детството е посвещаване в тайните на живота,  Като хроника на детството на едно момче. Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война. Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед. Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор. Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва.  Надписът Semper idem, дал заглавието на книгата,  ...  | 
|  | 
| Някога имало... магически създания, които живеели редом с хората. Били техни приятели, врагове, ловци и жертви. Поне така се разказва в приказките, които Марджан е слушала от баща си като малка. Когато са били щастливи и семейството им е било цяло. Но това е било отдавна. Сега баща ѝ го няма, а тя е оставена да се оправя напълно сама с болката от загубата и с управлението на неговата ветеринарна клиника, която винаги изглежда на крачка от фалита.  Докато един ден тайнствена жена не разкрива, че бащата на Марджан не е бил обикновен ветеринар - голяма част от пациентите му са били магически създания. След смъртта му  ...  | 
|  | 
| Първият ден в ново училище винаги е изпитание. За Самър Савидж първият ден в мечтаното училище Ланкастър Преп обаче е присъда - тя е белязана от скандалното минало на майка си и загадъчната смърт на доведените си баща и брат. Планът ѝ е някак да завърши, без да се набива на очи. И най-вече като избягва Уит Ланкастър - момчето, което я мрази от първата им среща. И за което тя не спира да копнее оттогава.  Уит Ланкастър е истинска напаст и се гордее с това. Защитен от фамилното си име, изписано на входната врата на училището, богатството и връзките на семейството си, той може да си позволи всичко. Никой няма смелостта  ...  | 
|  | 
| "Има и щастливи редактори!  Историята ми с  Красимира Макавеева  е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!"  Камелия Кондова, редактор   Втора кожа   Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само  ...  | 
|  | 
| "Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате.  Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода  ...  | 
|  | 
| Седемнадесетгодишната Ноа Морган обича тихия си, нормален живот в Торонто. Но той приключва в мига, в който майка ѝ се завръща от круиз с неочакваната новина, че се е омъжила за милиардер и двете се местят в Лос Анджелис. Ноа се оказва хвърлена директно в море с акули - непознат и бляскав свят на незаконни улични състезания, разюздани партита край луксозни басейни и компанията на разглезени и нагли наследници на огромни богатства.  A новият ѝ доведен брат Никълъс е най-разглезеният и най-наглият от всички. Арогантен, студен и безумно привлекателен, Ник е всичко, което тя мрази, особено когато разбира, че  ...  | 
|  | 
| "Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин.  Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета  ...  | 
|  | 
| Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете?  Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.  Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една  ...  | 
|  | 
| На Земята се е случила глобална катастрофа - асон. Светът и животът рязко и трагично са се променили. Последствията от катастрофата са различни, но главният ѝ резултат е, че всички животни - бозайници, птици, насекоми, влечуги - проговарят с човешка реч. Те не са станали, както в приказките, нито по-умни, нито по-добри, те са такива, каквито са си, но вече говорят общ език с хората. Слушат, разбират и говорят.  Никой не може да окаже хуманитарна помощ на Израел, тъй като катастрофата е всеобща, планетарна. Градската инфраструктура е напълно разрушена, хора и животни са принудени да мигрират в бежански лагери.  ...  |