Книгата представя опит за цялостна картина на топонимичната система на бившата (до 1959 г.) Ботевградска околия (Боженица, Бойковец, Ботевград, Брусен, Брусенски ханове, Видраре, Врачеш, Гурково, Джурово, Етрополе, Калугерово, Краево, Лага, Липница, Литаково, Лопян, Манаселска река, Новачене, Осиковица, Осиковска Лакавица, Правец, Правешка Лакавица, Равнище, Радотина, Разлив, Рашково, Рибарица, Своде, Скравена, Трудовец, Ямна). Поставени са няколко цели: въз основа на ономастичния материал да се изяснят, доколкото е възможно, древните етнически и поселищни отношения в района; да се осветлят произходът и значението на ... |
|
"Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката е литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика. „Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на ... |
|
Разработката е първото системно изследване на чечкия говор. Тя акцентира върху особеностите на говора на всяко ниво на лингвистичен анализ. Те са разгледани в съпоставка на техни аналози от цялото българско и славянско землище. В изследването е включен богат материал от различни сфери на битовото ежедневие на хората от Чеч - стопанска дейност и инвентар, празнично-обредна дейност, домакински принадлежности, облекло, песенен фолклор и др. От друга страна, използван е антропонимен и топонимен материал, който отразява диалектните особености на района. Изследването е важно, тъй като носителите на говора са мюсюлмани, чийто ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
Корабоплаването край западния бряг на Черно море от праисторически времена до завладяването на тези земи от римляните беше водещата тема в изследванията на проф. Михаил Лазаров (1934-2006). В книгата са застъпени основни аспекти на тази сложна тема: ролята на потъналите праисторически селища по Западното Черноморие в морската история на древния Понтийски и Средиземноморски свят; еволюцията на котвите от каменна тежест до котва с щок; локализацията и произходът на древните пристанища по Левия Понт; особеностите на морските пътища и промените в търговския трафик в тези води през различните епохи. Монографията поставя ... |
|
В книгата са събрани най-значимите археологически паметници съхранявани в българските музеи - скулптури, маски, шлемове, съдове, фрагменти. ... |
|
Мисията на Американския съвет в България 1878 - 1918 г. ... Книгата е издадена през 1938 г. на английски, когато авторът Уилям Уебстър Хол защитава докторат по история към Харвардския университет. Основният източник на информация са неиздадените архиви на Мисията на Американския съвет, съдържащи се в двадесет тома, съхранявани в Харвардския богословски факултет. Историческият материал включва период от около 70 години от историята на Балканите - от 60-те години на XIX век до Първата световна война. От изключителен интерес за българския читател са бележките и дописките на мисионерите, с които те изразяват личното си ... |
|
Изключително удобен формат за пътувания и екскурзии. Описание на характерните черти за бързо разпознаване. Цветни снимки на над 252 вида. Рисунки на всяко семейство. Карти на разпространението на всеки вид. ... |
|
Второ допълнено издание ... В книгата се поддържа идеята за единството в съществуването на математиката и историята като продукт на човешката мисъл. Методическите разработки, свързани с математическите знания на българите през VІІ - ХІV в., са апробирани от автора в неговата пряка работа с цел да се повишат познавателните интереси и активност на обучаемите. Предлагат се: първата българска статия по математика косвени аргументи за математическите знания на средновековните българи систематизирани математически познания и начините за извършване на математическите операции през VІІ-ХІV в. задачи и техните решения, ... |
|
Изданието се предлага на български, английски и руски език. ... Богата, интересна и многообразна е духовната и материална култура на българите от различните етнографски области. Фолклорът и народните традиции са една от най-съществените страни на българския принос към европейската култура. Същевременно голяма част от тях са малко известни сред нашата и световната общественост. И до ден-днешен излизат наяве малко познати или напълно неизвестни страни от живота на редица етнографски общности. Една от колоритните групи е тази на капанците, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област. ... |
|
Идеята за "Оптимистична теория за българския народ" е изложена за първи път в известната студия на Иван Хаджийски, но в случая заглавието на студията е само повод да се постави един въпрос, който се нуждае от сериозна обществена дискусия - за потребността от позитивна историческа визия на българската нация, която да бъде фактор за нейната мобилизация около общи цели и обща стратегия за успех като нация в съвременния свят, но и за успех на всеки български гражданин. Възможна ли е днес една оптимистична философия на историята на България като страна с догонващо развитие? Ако повечето от действията на политиците ... |