Детска литература за възрастни! Защо не? Второ издание. ... Тя е Лулу. Ако я поканиш да живее в библиотеката ти, за нула време ще видиш как "възрастните тревоги" се стопяват, щом ги погледнеш по детински. Лу ще те заведе на частен урок по нежност при една къпина, ще ти покаже как се става прозрачен, защо "нещастие" произлиза от "неща" и какво се крие в сънните албуми. Тази тънка книжка е за възрастни, които все още се чувстват деца. За онези, които не се вземат много несериозно, обичат рисунки от акварел и изобщо не държат да пораснат. Лу е нарисувана от италианската художничка Ромина ... |
|
Второ издание. ... Кои са малките същества? Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен. Ще се озовеш в градчето на приятната умора, ще те напръскат със спрей против бързане, ще ти направят собствено море, ще ти подарят попътен вятър. С малките същества, вероятно за първи път ще отидеш на картофен балет и ще плаваш по въздух в сапунен мехур. Рисунките на Ромина Беневенти тихичко отключват ... |
|
"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал "Култура". Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала - проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ... |
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
"Шейсет разказа - точно три кутии къси силни цигари, свити майсторски от Деян Енев, безспорно най-добрият ни разказвач на съдби. Златният им филтър - молитвата за ненужните. Димът им - удрящ право в сърцето." Александър Шпатов ... |
|
Своеобразно продължение на смразяващото изследване Бивши хора. ... В настоящата книга, на основата на документи, той разказва за създаването на БКП като една от най-верните секции на Коминтерна, за парите от Москва за организиране на въстания, разбойничество и терор срещу буржоазната държава и за съветската агентура в България преди 9 септември 1944 г. Книгата отговаря и на въпросите кои са хората, които след девети овладяват ръководните длъжности в армията, МВР, министерствата и посолствата на НРБ в чужбина, с какво заслужиха привилегиите си активните борци против фашизма и капитализма и защо от техните родове и ... |
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е. Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
Със спомените си за София по времето, когато тя е "все още тристахиляден град" с "тихи периферни улички", Драган Тенев ни повежда на вълнуваща разходка из нейните емблематични кътчета. От прочутите кафе-сладкарници "Сан Суси" и "Роял", през оживената ул. "Търговска" с красивите ѝ фасади, бирарията на братя Прошек и ресторант "Батенберг", до кино "Модерен театър". Пътешествието е придружено и от пленяващи съзнанието истории. Сред тях са запознанството на автора с легендарния спортист, но скромен по душа човек Дан Колов, Стоян Михайловски, написал ... |