"
Моят баща, актьорът, казваше, че е по-трудно да разсмееш някого, отколкото да го разплачеш. Животът ми показа, че е точно така. Тази история е моят поклон към божественото умение на човечеството да се смее."Първа глава, в която нероден ниньо завърта Злокучане и Франция
Ако има състояние, в което у теб живеят няколко души едновременно, без да страдаш от биполярно разстройство, то това е бременността. Поне моята е такава. На четиресет години, българка, омъжена за французин, майка на две своенравни деца от първи брак с българин, аз, Калина Гъндева дьо Лакрот, вече осем месеца износвам плода на нашата българо-френска любов. Към това е съпричастна целокупната рода - на съпруга ми Дидие и моята. Това означава, че имаме разхайтен, артистичен, но много мотивиран и симпатичен отбор: свекър и свекърва, леля и лелинчо, децата ми, брат ми, както и брата, сестрата и племенниците на моя Дидѝ. Да не забравя и испанските домакини семейство Понс и техния син. След ненадейното си завръщане от Бразилия, той превзе сърцето на Летисия дьо Лакрот и скоро щеше да стане зет във фамилията. Признанието, че съм бременна, пред тесния кръг на такава широка семейна публика не се случи като по филмите. Когато го обявих във френското шато на Жонвиев и Жан-Батист дьо Лакрот, по време на сватбата ни с Дидие в края на миналото лято, и представа нямах, че анонсирам раждането на нов политико-демографски и цивилизационен световен ред. Той започна с увисналите от изненада ченета на всички. И с жизнерадостния фалцет на мадам Жови:
– Ооооо, мон дьоооооо... ме… мон дьо, мон дьо, мон дьооооо... Ма птит Калина, ти ще ставаш майка! Кел ситуасион ампекабл!
– Ме, Калина, ма шери... мон амур... ъъъ, мамон... муа... аз... беба - заекваше Дидие, който също за първи път чу, че ще става баща. – Ме мамон, Калина вече е майка от шестнайсет години - на Радина, апре... после Петър...
– Мон пти шу, на всяко дете си майка за първи път, защото никога не знаеш какво точно отглеждаш! Жаме! Ето виж, очаквахме от брат ти Станислас да стане нещо. А той - нищо! С неговата... пърцо... пръцо... практология, нали така се казва медицината пур льо кю, за заднѝк, пардон… После - провал с жените! Надявахме се на нормални внуци - финалмо! А то... тези много трудно поносими онфон с нюль едукасьон ѝ... невъзможни имена... ъъъ... Клод-Буда и Софи-Индира... Да не говорим за травматичните им мемоар, свързани със светския будизъм на баща им. Кел фамии!
Маман си е мааман - цапната в устата и искрена до безобразие. Но пък произнесе името ми без никаква грешка! И още - нарече ме ма птит. Преведено на български, това си е мила моя Калинче или мъничката ми Калина. Е, не постигнах ли връх в отношенията българска снаха - френска свекърва?!
Следващата реакция дойде от девер ми Станислас:
– Поздравления, Калина! Мислех, че като опознаеш това семейство, никога няма да пожелаеш да участваш в размножаването му, но... всеки тук прави тази грешка. Муа, евидамон, два пъти! И маман никога няма да спре да ми натяква как...
– Ооо, я престани, сил ту пле! - върна топката мадам. – С твоите фоли амур сме ангаже тут ла фамий! Всичките ни надежди да срещнеш фам нормаль, вместо фам фаталь, приключиха с онова натурално белгийско момиче, което пусна на свобода ле мадам кокошките и запълни басейна с пясък! Воала! Сега поне Калина и Дидие ни дават още една птит есперонс, една надежда, че и от нашите гени може да се роди нещо мислещо. Дори и когато другите гени са... така да се каже... бюлгарски.
– Мамон, ме кески тю ди, какво говориш... - опита да негодува Дидие, но Летисия го прекъсна с обичайния си вой.
– Ооо-лала-лала, ма шери Калина, горката ти! На лез онфон в това семейство винаги им е било трудно - питай психоаналитиците ми! Колко години търсих себе си сред тези странни хора, роднините ми... Добре че сега срещнах Арррррмандо и мммм... - Летисия натърти на р-то и замечтано отнесе поглед към Армандо, синът на Мерседес и Раул Понс, който превърташе между пръстите си шнолата с огромен лилиум, допреди малко придържала косата ѝ.
– И шер Калина, моли се само това невинно дете, което носиш, да не е талантливо и неоценено като леля си.
– Е, може пък този път времон да ни се роди гений, не спа?! - разтърси лакираните си руси букли мадам Жонвиев. – А ти, Летисия, също не е зле да помислиш за едно бебе. Здравите гени на твоя еспаньол Армандиньо може да омекотят ръбатия ти характер и от вас да излезе един най-обикновен, просто нормален Дьо Лакрот! Дори не е нужно да е талантлив... Даже по-добре да не е! Просто Дьо-Ла-крот!"
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
