"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
В богатото творчество на Фьодор Михайлович Достоевски особено място заема повестта Бели нощи, където авторът разглежда една от любимите си теми - конфликтът между мечтите и реалността. Главният герой в повестта е романтичен млад мъж, който живее в свят на фантазии. Прекалено затворен, той прекарва времето си в четене, бленуване и самотни разходки из улиците на Санкт Петербург, докато съдбата не го среща с красива непозната, в която се влюбва. Но дали любовта е такава, каквато я описват книгите? "Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само когато сме млади, любезни читателю. Небето беше такова звездно, ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
|
Англия, 1933 година. Кити Ъндърхей е самостоятелна и модерна за времето си млада госпожица, която се гордее със семейното си съкровище: фамилния хотел "Делфин". Старинната сграда се издига близо до бруления от ветрове британски бряг, а животът край нея си тече, като че ли без времето да докосва изящната ѝ фасада... Докато един ден полицията намира труп, а няколко стаи на хотела се оказват претършувани неизвестно от кого. В градчето започва да се носи мълва, че някой издирва легендарен рубин, собственост на майката на Кити, изчезнала в хаоса по време на Първата световна война. Скоро любопитството и ... |
|
|
Абсолютно пълнокръвни персонажи, чиято основна отличителна черта е несъответствието им с "нормалността". Някои от тях попадат в Академията. Други не са и чували за нея. А трети сте самите вие. "За някои хора да бъдеш сериен убиец беше престъпление, психично заболяване, за други - непростим грях, а за семейство Иванови беше просто професия. За тях прерязването на гърла не беше акт на отнемане на живота, а по-скоро - нещо като шопинг на кредит, който евентуално някога биха изплатили в затвора. Но това някога им се струваше твърде далечно и затова пазаруваха смело. Посещаваха само къщи с широк заден двор и ... |
|
|
"Решителна, по-грапава, по-сурова - поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива." Мария Куманова "Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
От авторката на "Елегантността на таралежите" - Мюриел Барбери. Новината за смъртта на бащата, когото никога не е срещала, отвежда Роз в Япония. Самотна и сдържана, Роз не очаква, че той е подготвил за нея различни изненади и преживявания, за да ѝ помогне да опознае родината му... и самия него. Сред фината естетика на древните храмове и дворци на Киото и хармоничното спокойствие на дзен градините, в които японците превръщат болката в радост, Роз неусетно поема по невидимите пътища на обичта. В сянката на цъфналите вишни Роз ще разбере, че тя може да се изразява дори с отсъствие, както и че има път към ... |
|
|
"Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. "Грьонел" №7, красив богаташки дом с вътрешен двор и градинар, разделен на осем свръхлуксозни апартамента, всеки от тях обитаван и с гигантски размери. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка..." Из книгата Всички очакват точно така да изглежда една портиерка в Париж, нали? Но в "Елегантността на таралежа" Мюриел Барбери показва колко много има зад тази невзрачна фасада. В тихия и спокоен живот на Рьоне ще нахлуе едно умно хлапе, което смята, че няма смисъл да продължава да живее, и ... |
