Неуспехите в съдебните зали никога не са окончателни, но винаги са страстни. "Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да бъде смела, силна, отчетлива и категорична. Да е с ясни хоризонти на мисълта. Адвокатската пледоария е изграден морал. Тя е послание за справедливост. И тъкмо затова адвокатът трябва да бъде дълбоко свързан със своето призвание. Забележителните римски адвокати приключвали своите пледоарии с думите: "Казах (Dixi). Съдии, чухте. Казусът ... |
|
Книгата представлява първото всеобхватно монографично изследване в българската научна литература на дипломатическото представителство на Европейския съюз. В нея е използван инструментариумът на международното публично право, за да се анализира специфичната дипломатическа дейност на Европейския съюз и постоянните институционализирани форми на представителство на ЕС. Изходната теоретична и доктринална предпоставка за анализ е триединството на международна правосубектност, дипломатически отношения и право на представителство. Структурата и съдържанието на труда са изцяло подчинени на тази логическа връзка и на адаптирането ... |
|
Трудът представлява първото самостоятелно цялостно монографично изследване по темата в българската процесуална литература. Предмет на изследването са всички основни въпроси, които особеното исково производство по колективни искове поставя пред теорията и практиката. Направен е целенасочен исторически и сравнителноправен преглед. Разглеждат се и се анализират действащата уредба на Глава 33 на ГПК, нейното взаимодействие с правилата на общия исков процес, както и съществуващите специални правила в ЗЗП, ЗЗК, ТЗ и др. Анализирани са наличната литература и съдебна практика. Специално внимание е отделено на влиянието на ... |
|
Монографията Лекарска тайна, която третира деонтологични и правни въпроси, е актуална и днес. Д-р Иван Симеонов Москов е роден през 1894 година. Завършва право в София (1918) и медицина във Флоренция (1923). През 1924 г. е назначен за асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология към Медицинския факултет (основана на 1 април 1919 г.), а през 1926 г. заема длъжността просектор (главен асистент). През 1933 г. се хабилитира като частен хоноруван доцент, като изнася встъпителна лекция на тема Кръвта като доказателствено средство, а през 1938 г. е избран за редовен доцент. През 1941 - 1942 г. е избран за извънреден, ... |