Многото лица на физика теоретик Елзи Ханауей най-накрая я застигат. През деня тя е асистент, който се труди върху оценяването на лабораторни упражнения и преподава термодинамика с надеждата да получи титулярно място в Масачузетския технологичен институт. Вечер младата жена компенсира липсата на заплата, като се представя за фалшиво гадже. Занимание, което ѝ се отдава, понеже с годините е усъвършенствала способността да се харесва на останалите, а това ѝ помага да бъде такава, каквато иска клиентът. Но не щеш ли, внимателно изградената вселена на Елзи се срива. Виновникът е Джак Смит - дразнещо ... |
|
"След като бракът ми приключи, оставих градския живот зад гърба си и се преместих в малкото градче Хейвънбароу, за да започна отначало. Това, което не очаквах, беше да се окажа привлечена от черната овца на града. Наричаха го неудачник. Студен. Мъж с мрачно минало. Но това, което всички пропускаха в Джакс, бяха светлите петна в очите му. Случайните прояви на доброта, които вършеше, когато никой не го гледаше. Начинът, по който ме караше да бъда себе си и да се смея. Джакс ми помогна да се отърва от багажа, който носех със себе си. Беше търпелив към болката ми и нежен към белезите ми. Беше спокойствието по време на ... |
|
Клара Шуман и музиката на любовта. Лайпциг, 1835-а. Шестнайсетгодишната Клара Вик се е завърнала от петмесечно турне в Европа. Обявена още от малка за дете чудо, младата пианистка е свирила пред препълнени салони, съпровождана от баща си, музикалния педагог Фридрих Вик. За публиката Клара и Фридрих изглеждат като двойка, движена от пълна хармония. Но съвсем не е такава действителността - баща и дъщеря са в раздиращ конфликт. Причината - Клара е влюбена, а баща ѝ не е съгласен тя да се обвързва толкова рано. Още повече за този - вярно, изключително надарен, - ала напълно непригоден за живота Роберт Шуман. А Клара е ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Първата книга на легендарния кинотворец и писател, наложила го като ненадминат майстор на хумора! Поглед в бездънната торба с комедийни номера на Уди Алън от времето, когато тя е съвсем нова - така накратко можем да определим Квит сме. Първата книга на прочутия режисьор, сценарист, актьор и писател съдържа седемнайсет хумористични текста, написани през годините, в които той още прохожда в киното. Сравнително кратка, но безумно смешна, Квит сме прелива от стряскащо точни прозрения за житейските абсурди. В своите разкази, есета и пиеса американският комик пародира всевъзможни интелектуални, философски и психологически ... |
|
Флора обожава цветята и иска да учи ботаника, но се налага да помага в семейната пекарна. Предлагат ѝ да замине за Англия, където да помогне на крадци на цветя като идентифицира рядък вид розова камелия, вероятно скрита в градините на имението на лорд Ливингстън. Флора ще работи като бавачка на четирите деца на благородника и наскоро починалата му съпруга. Тя бързо се привързва към децата и не след дълго възприема имението като свой дом. Междувременно се опитва да изпълни и задачата си, но вместо на камелията, попада на кървава следа, която води към ужасяващи престъпления. Повече от половин век по-късно Адисън ... |
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |