"Никога не се предавайте – никога, никога, никога, никога; нито за големи, нито за малки неща; нито за значими, нито за незначителни; никога не се предавайте, освен на убежденията си за чест и здрав разум. Никога не отстъпвайте пред силата; никога не отстъпвайте пред очевидно превъзхождащия ви противник.""Присъщият порок на капитализма е неравното разпределяне на благата; присъщата добродетел на социализма е равното поделяне на нищетата.""Голфът е игра, чиято цел е една много малка топка да бъде вкарана в още по-малка дупка с инструменти, които са крайно непригодни за целта.""Няма голям ... |
|
|
От автора на бестселъра „Дамски вторници“. ... Приятелките от Дамски вторници ще постят. Пет различни дами с една обща цел: отпускане, пречистване и отслабване – това гласи урокът. За тазгодишното си пътуване те си набелязват усамотения хотел-замък Ахенкирх, където ще се отдадат на лечебно гладуване. Седем дни без разсейване. Без телефон, без интернет, без мъже, без семейни ангажименти и професионални задължения. За съжаление, и седем дни без ядене. Поне на теория. Мъчителният глад, железните правила и съпътстващите проблеми все водят до нови и нови тайни, и подлагат на риск всеки резултат от терапията. Вместо отпускане, ... |
|
|
Войник. Призоваваща. Светица. "Шивачката", нова сцена от "Сянка и кост", разказана от гледната точка на Женя. ... Осиротялата Алина Старков е избрала да бъде войник и да защитава своето кралство - Равка. Тя е наясно, че може и да не оцелее при първия си преход през Долината на смъртната сянка - ивица земя, обитавана от неестествен мрак и ужасяващи чудовища. Но когато полкът й е атакуван, а най-добрият й приятел - смъртно ранен, Алина разкрива неподозираната магия, която притежава. Благодарение на новооткритата си сила, Алина е вербувана от Гриша - магьосническия военен елит на Равка - и попада под ... |
|
|
"Доколкото си спомням" е в руслото на най-добрата българска мемоаристика от "Страданията" на Софроний, през "Записките" на Захари, до "Пътя" на Константин Константинов. Георги Данаилов умее да пресъздава мига в неговата пълнота и същевременно да ни открива перспективата на голямото и всеобщото."Георги Величков ... |
|
|
Благословена с лице на ангел и непорочна, доверчива душа на дете, Грейс Брукстейн е съпруга на краля на Уолстрийт Лени Брукстейн. Милиардер и финансов гений, Брукстейн е олицетворение на самата Америка – амбициозен, трудолюбив, щедър. Стандартът на живот на семейство Брукстейн остава незасегнат от срива в икономиката. Те отскачат до Палм Бийч, когато поискат, летят с частния си самолет и осъществяват всяко свое хрумване. Докато един ден Лени излиза да плава край Нантъкет, но не се завръща. Когато намират изоставената му яхта в открито море, Грейс е съсипана. Лени е нейният свят. Тя обаче още няма представа, че ... |
|
|
Тайните на старите полицейски досиета ... В тази книга не се дават отговори. В тази книга се поставят въпроси. Истински ли са героите от най-новата ни история? И преди 9 септември 1944 г., както и днес, политиците не са такива, каквито изглеждат. Анна Заркова е родена в София. Завършила българска филология в СУ “ Климент Охридски ”. Репортер, редактор и отговорен редактор във вестниците “Ком” – Берковица, “Транспортен глас”, “166” и “Труд”. Носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 1999). Автор на книгите “Големите убийства” (“Куршуми по време на преход” и “Смърт по царско ... |
|
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
|
Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото - смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните ... |
|
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
|
Романът на писателя Александър Томов търси отговорите! ... Книгата-летопис започва с едно от най-кървавите и зловещи убийства в европейската история - убийството на Стефан Стамболов, на „Балканския Бисмарк“, както го наричат по онова време, на министър-председателя, довел до небивал възход и разцвет в края на ХІХ век собственото си отечество България... Стамболов умира в неистови мъки от раните си, ала най-голямата мъка е в душата му, в която отеква един въпрос: Ангел или демон е бил през целия си съзнателен живот, който е посветил на Нация и Отечество? ... |
