На изток от запада Мирослав Пенков Времетраене: 0:57 мин. Щъркелите и планината Мирослав Пенков Времетраене: 1:45 мин. 18% Сиво. Специално издание Захари Карабашлиев Времетраене: 5:43 мин. И всичко стана луна Георги Господинов Времетраене: 1:18 мин. Книги за Сестри Палавееви Алек Попов Времетраене: 8:38 мин. Лекарят и душата Виктор Франкъл Времетраене: 0:59 мин. Лечителят медиум: Помощ за черния дроб Антъни Уилям Времетраене: 0:59 мин. Пет срещи с непознат Джон Марс Времетраене: 1:00 мин. Емоционална интелигентност 2.0 Травис Брадбери, Джийн Грийвс Времетраене: 1:01 мин. Хомеопатия за жената Зорка Угринова, Мариян Иванов Времетраене: 1:13 мин. Момчето, което беше отгледано като куче Д-р Брус Пери, Мая Салавиц Времетраене: 1:15 мин. Анатомия на зависимостите Иво Андреев Времетраене: 0:53 мин. Любов и астрология Марияна Добранова Времетраене: 1:00 мин. Свобода или смърт. Светът и българите Румен Василев Времетраене: 0:54 мин. Страшни приказки за мрачни вечери 2 Алвин Шварц Времетраене: 0:45 мин.

Внук купува тялото на Ленин от eBay, като подарък за дядо си, активен борец, фанатизиран комунист. Един пропаднал вундеркинд нахълтва с взлом в православна църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща братовчедка си (любовта на живота му) веднъж на всеки пет години, насред реката, която разполовява родното им село на Изток и Запад. Такива са странните, неочаквано трогателни видения на Мирослав Пенков за родната му България; видения, които изпълват разказите в този пленителен сборник.

В На Изток от Запада Пенков пише с огромно сърце за векове трагична българска история. Героите му оплакват неща отминали отдавна и бленуват за други, които така и няма да ги бъде. Но дори и под смазващата тежест на история, дълг към семейството, изгнаническо страдание, разказите в На Изток от Запада запазват лекота и свежест, оживени от ненадминатия усет на Пенков към абсурда.

"Започнах да пиша разказите в Изток от Запада далеч от дома, като студент в Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома.
Осемте разказа в този сборник рисуват една България, минала и настояща, приказна, абсурдна, тъжна, смешна, луда през погледа на най-обикновени хора – мъже, жени, деца, еничари, комити и хайдути, партизани и кулаци, или пък нашенци в модерно време, едни избрали да останат, а други заминали далеч, макар и само телом.
Писах разказите и на английски и на български с голяма любов. Дано уважаемият читател усети това. Дано ги хареса".
Мирослав Пенков

Македония
На изток от Запада
Как купихме Ленин
Писмото
Снимки с Юки
Крадци на кръстове
Нощният хоризонт
Девширме