Допълнено издание с ексклузивни материали от личния архив на принцесата. ... Когато Даяна. Нейната истинска история е публикувана за първи път през юни 1992 г., тя променя завинаги начина, по който обществото възприема принцесата на Уелс. Първоначално посрещната със съмнение и подигравки, хитовата биография се превръща в уникална литературна класика, не само заради сензационното си съдържание, но и заради личното участие на Даяна в процеса на писането и издаването ѝ. Тази книга е прецедент в историята на кралската журналистика, споделя редакторът Андрю Нийл. Двайсет и пет години по-късно технологиите са напреднали ... |
|
|
Съставителство, редакция, предговор и бележки: Живко Лефтеров, Момчил Методиев. ... Почти тридесет години след края на комунизма личността на патриарх Кирил сякаш остава обгърната в мълчание. На пръв поглед той е почитан повече от благодарните евреи, за чието спасение се бори, отколкото от собствената му православна християнска общност. Ако за евреите той е безспорна фигура, личността му сред православните българи продължава да бъде обект на слухове, на протоколни биографии, но много рядко - на същински научни изследвания. Причината е ясна - по един или друг начин всеки си задава въпроса кои са неизбежните компромиси с ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
|
Смразяващо атмосферни и тихо обезпокоителни, разказите на М. Р. Джеймс изследват мрака отвъд потрепването на свещта и зад поскърцващата врата. Това са истории, които потапят читателя в свят на всепроникваща, растяща тревога, свят с отмъстителни фантоми, тревожни видения, призрачни произведения на изкуството, замръзнали клони, потракващи по прозореца, самотни английски провинциални къщи, далечни странноприемници, богати библиотеки, старинни църкви и тайнствени ръкописи. Това са истории, които трябва да бъдат четени в зимна нощ край припукващия огън, но не и от онези със слаби сърца. "Най-ценният елемент в М. Р. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Старобългарски книжовници" на издателство "Време". ... Йоан Екзарх е най- видният старобългарски книжовник от епохата на Цар-Симеоновия златен век, всепризнат водител и теоретик на т. нар. Преславска школа. В книгата са представени в популярна форма най-важните страни от неговата внушителна литературна дейност. Разгледани са както най-представителните трудове на книжовника - "Небеса", "Шестоднев", тържествените слова, - така и спорните произведения. Подчертано е общославянското значение на Йоан Екзарх - в продължение на седем века трудовете му напълно ... |
|
|
Пътеписи. ... "Събрани съчинения - том 8" представя пътеписите на автора. В съдържанието са включени книгите "Неосветените дворове", "Малка северна сага", както и за първи път публикуваните записки на Йордан Радичков от неговите сибирски тетрадки. "Неосветените дворове" е първият пътепис на Йордан Радичков, който се появява в края на 60 -те години. Историята на книгата започва от поръчка за написване на очерк за сибирските земи. Радичков прекарва в пътуване там повече от четири месеца със своя спътник и преводач - философът Георги Гачев. Срещите с хората и реалността на Сибир прави ... |
|
|
Д-р Живко Войников е роден през 1966 г. Лекар по образование, със специалност неврология. Има задълбочени интереси в областта на историята и сравнителната лингвистика. Автор е на книгите "Етногенеза и миграции в Евразия, през древността и Ранното средновековие и мястото на древните българи в тях(2009)" и Алано-древнобългарското писмо (2011). ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
Историята на най-големия банков фалит в България или как функционира една "захваната държава". ... Тази книга е резултат от двегодишно журналистическо разследване, което проследява историята на Корпоративна търговска банка от създаването до фалита ѝ (1994 - 2014). Разследването е проведено на базата на десетки срещи с преки участници или свидетели на събитията, представители на държавни структури, политически партии, бизнес, регулатори. В процеса на работа са анализирани стотици официални и неофициални документи. Достъп до информация от български и международни организации е поискан десетки пъти. ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
