Като историк с голяма ерудиция и дълбоко аналитично мислене, Димитър Ангелов се стреми да бъде пределно обективен и почтен. Затова нарича споменаваните лица с истинските им имена, а не с инициали, както правят други съвременници, вероятно надявайки се, че няма да бъде разпознато точно охуленото лице. Димитър Ангелов разказва с вярата, че читателят може да си вземе поука и да не прави грешките, които са правели предшествениците му, а това би допринесло за общата творческа или обществено политическа атмосфера. ... |
|
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
"Бай Ганьо и Чардафон Великий са два образа на едно и също лице – на грифона и химерата, на раздвоеността в народностно-националното самосъзнание, на колебанието кой е носителят на новите ценности – народът или възникващата интелигенция. За Алеко той е нахален простак, който безцеремонно си пробива път в живота, за Захарий Стоянов той е носителят на всички обществени добродетели, носител на народния дух и патриотизъм. И тези два образа застават един срещу друг... зейнали във взаимоунищожителна борба. Този Чардафон, който е Бай Ганьо, съвсем не служи на родината и не смята да мре за нея. Той е жизнен, наистина, ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са събрани основополагащи трудове на Иван Шишманов за българската литературна критика и история. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
Хронологично продължение на трилогията "Балкани". ... Поради открадването на ръкописите на Яна Язова съществуват твърде много неясноти около нейните творчески замисли. Едва наскоро се разбра, че тя е смятала да продължи трилогията "Балкани". Единственият написан роман според този замисъл е "Соления залив". Втората му част е позната като "Война", излязла през 2000 г. Сега "Соления залив" излиза за пръв път цялостно, разчетен прецизно. Романът проследява събитията в Третото българско царство в първите десетилетия на XX век и завършва с деветосептемврийските кланета през ... |
|
|
Яна Язова (1912 - 1974) нарича своя роман "Левски" моята Библия. Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. ... |
|
|
От Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор (1919 г.). Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII век и Първата световна война, съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че това е действителният и точен прочит на ... |
|
|
"По различно време у нас излязоха някои мои книжлета за българските тежкоатлети, в това число и биография на знаменития старши треньор на националния отбор Иван Абаджиев. Годините обаче продължиха да се трупат, с тях се нароиха още успехи, настъпиха интересни събития. Вълната, заподмятала Абаджиев нагоре-надолу, се надигна още по-мощно и тъкмо това ме подтикна да припомня забравени неща и да довърша започнатата история на човека, когото журналистическата гилдия у нас избра за български треньор № 1 на ХХ век. Отначало се колебаех в намеренията си, но олимпийските игри в Сидни през 2000 г. вдигнаха такъв шум около ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура. ... |
