Блок 317 е дебютният роман на Райна Бройер."Романът на Райна Бройер предлага един външен поглед върху вътрешното състояние на нещата, върху българския кръстопът на деветдесетте години на миналия век. Поглед отвън - защото подходът е наистина по-различен, близък до германския подход към преодоляване на миналото. Поглед отвътре - защото познаването на българската действителност и пресъздаването на вълненията и езика на прехода между "няма нищо" и "има нещо" запознават по еднакво увлекателен начин както българските, така и немските читатели. А някои от "героите" и днес можем да припознаем.& ... |
|
|
В Наглеждай мечтите ми ще откриете творби на Милош Зяпков в трите жанра, в които пише - поезия, сатира и проза. Също така в книгата са включени спомени и впечатления на негови близки приятели, хора с които е споделял творческите си вдъхновения. ... |
|
|
Американски министър се нанася със семейството си в старо величествено имение. Предишният собственик ги предупреждава, че то е обитавано от зловещ призрак, който приживе е убил жестоко собствената си жена. Историята се разгръща със скърцащи дъски на пода, мистериозни проходи, тъмни тавани, дрънчащи вериги и странен вой. Семейство Отис обаче отказва да се уплаши. Ироничният хумор на Оскар Уайлд взема всички съставки на традиционна история за духове и я обръща с главата надолу, създавайки весела пародия вместо мрачна сага! Американците са продукти на чисто прагматична култура, която няма склонност към сантименталност и ... |
|
|
Познаваме Хана Арент като една от световните публични интелектуалки от първи ранг. Познаваме образцовата ѝ политическа ангажираност. Познаваме нейното несравнимо по силата си историческо свидетелстване за времето ѝ. Познаваме дълбоката ѝ философия на vita activa, този отличителен белег на човешкото. Но ето че с тази книга Арент застава пред нас с друго свое лице: до неотдавна почти напълно тайно, уязвимо, деликатно - поетичното. Тази книга представя хронологично всички стихотворения, написани от Арент и извадени от нейните архиви, дневници и лична кореспонденция. Издадената преди двадесетина години на ... |
|
|
"Вървим по пътя и търсим истината. Такъв е животът."Една книга за нашия живот, разказан в притчи. В старите времена хората да знаели много малко за света около себе си. Затова винаги са чувствали колко много им липсва това познание и са го търсели навсякъде. Наричали са го Истината и мнозина са посвещавали на него целия си живот. Днес ние сме горди, че сме проникнали в голяма част от тайните на света и можем да го ръководим и да насочваме неговия ход накъдето желаем. Малцина от нас си спомнят за Истината, но това не ѝ пречи да продължава да съществува. Тя все така чака да я открием отново и да и отдадем ... |
|
|
"У всеки от нас живее по един Пътуващ Проповедник, който в определен момент от живота тръгва на път, за да се озове там, където никой не е очаквал и никой не се е надявал. Независимо дали го познаваме или не, той пътува и пътува и разбираме за него едва когато пристигне в крайната цел, ала тогава е твърде късно. Ако обаче го срещнем някъде по пътя, бихме могли да прекараме много прекрасни минути и часове заедно и да открием неподозирани загадки и мистерии в пещерата Прохория." Из книгата ... |
|
|
Романът Бесове е публикуван за първи път в списание Руски вестник през 1871 - 1872 г. Счита се за един от четирите шедьоври, написани от Достоевски след завръщането му от сибирско изгнание, наред с Престъпление и наказание (1866), Идиот (1869) и Братя Карамазови (1880). Това издание на романа, включва като приложение главата При Тихон, отхвърляна неколкократно от цензурата. Книгата е част от поредицата Златна класика на издателство Фама+. ... |
|
|
Прочетете тези стихове. Те са като куршуми. Раняват смъртоносно и остават завинаги в сърцето - като точки на пресичане между фронтовата линия и тила, като мостове за взаимно разбиране. Войната изостря чувствата и осъзнаването. Подпрете се на рухналата стена. Вдишайте влага и прах. А после влезте в землянката - и вижте. Колко захар слагате в чая си. Как пържите картофи. Как присвивате очи от слънцето. Колко високо дърпате чорапите си. Дали смачквате хартиената чаша, преди да я хвърлите в коша? Този окоп е широк. И целият е ваш. Просто трябва да погледнете. Как димът поглъща домовете. Как стоманените нишки на снарядите се ... |
|
|
"За някои това ще са просто диалози, други ще разберат и усетят написаното. Тези, които четат между редовете, ще се припознаят някъде, ще намерят отговорите на свои въпроси и ще открият скритите послания. Тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да "чуят" написаното. И не само да го "чуят", а и да го разберат." Десислава Христова ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, които сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като самите тях. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в ... |
|
|
Дълбочината на нещата, тяхната същност - Старите Клоуни на Нашия Свят... Изплъзват се, крият се, понякога изчезват за дълго, но когато отново потънем в човешките си неволи, те се връщат, за да погалят сърцата ни и да ни озарят с неизменчивостта си и с вечния си смисъл. Истинската обич и истинската красота съществуват като че ли извън времето, на някое сюрреалистично място, скрито от очите на света. Място, като онова, наречено Къщата на Клоуните, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Спокоен, грижовен мъж без име, заровен в древните книги и тяхната мъдрост, и неговата неземна мълчалива жена, потопена ... |
