През 2022 г. Юрген Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предлага своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Книгата е преосмисляне в духа на днешния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: публичност. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат ултрадемократични, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като ... |
|
|
Съставител: Владимир Градев. ... Изданието e посветено на 400-годишнината от рождението на Блез Паскал (1623 - 1662). "Съчиненията за благодатта са неизвестният шедьовър на Паскал. Те разкриват дълбочината на богословските му познания, те са ключът към разбирането на мисленето и творчеството на Паскал. Открояват характерния за Паскал опит да съгласува водещата максима на своя живот, че това, що е предмет на вярата, не може да бъде предмет на разума, с волята да узнае основанието на всяко нещо… През Съчиненията преминава големият спор за благодатта, тази тъй тайнствена основа на християнското учение." Владимир ... |
|
|
С текста си "Сън и екзистенция" Лудвиг Бинсвангер поставя началото на екзистенциалната психоанализа. Потомствен швейцарски психиатър, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, с това легендарно есе той основополага направление, което днес печели все повече внимание сред привържениците на историзирането и контекстуализирането на рефлексията над човека и на работата с него. "Въведението" на Мишел Фуко към текста на Бинсвангер, трикратно по-обемисто от коментирания текст, е първият влиятелен теоретичен текст на човека, извоювал си авторитета на един от най-големите провокатори към съвременното ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Това е втората, напълно самостоятелна част от поредицата Homo sacer, с която Агамбен придоби авторитета на един от най-оригиналните мислители на съвремието. Книгата преосмисля проекта на европейската модерност, но вече не с термини като биополитика и биовласт (както в Извънредното положение), а през призмата на феномени като извънредно положение и гражданска война. Акцентът е върху възможните уроци за съвременното състояние на западната цивилизация. В Извънредното положение - Агамбен изследва пространството между политическото действие, правния ред и човешкия живот като такъв. Екскурсът от Античност до съвременност ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Нарцисизма в психоанализата. ... "И наистина, кое е общото между склонния към самоубийство меланхолик, влюбения в тялото си хомосексуалист, страдащия от налудност за преследване или деперсонализирания шизофреник? Все пак всички те се опитват да запълнят пукнатините в структурата си, обръщайки към своя аз инвестирането на изгубен обект. Впрочем, механизъм от същия порядък е причина за несъзнаваните корени на аза (идеален аз, свръх аз, идеал на аза): равновесието между тях се дължи на качеството на символичната кастрация, действаща в Едипа. Все едно дали е патология или конструктивен елемент на аза, нарцисизмът засяга ... |
|
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
