В прочутата си поредица История на сексуалността, която може да бъде мислена като обширно изследване върху генеалогията на желаещия човек, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, Признанията на плътта, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език. Известно е, че първоначалното намерение ... |
|
Съставител: Иван Дулов. ... Оставащото е това, което идва от миналото, което е завещано от миналото, а Ставащото е това, което ще бъде в идното (a venir) - това, което ще стане. Между тях (минало и бъдеще) се разполага предаването. Бъдещето не е гарантирано като автоматично и механично идващо след миналото и настоящето, а бива активно, чрез процеса на предаването (трансмисията), в случая - предаването на психоанализата. Можем да кажем, че именно това бъдно (venir) е несигурно, и че то (бъдното) отваря едно поле, в което се поставя въпроса за субективността, пред която ни изпратя психоаналитичната практика, във всяка ... |
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
Воля за креативност е психологическо изследване върху сложната вътрешна свързаност в личностната структура на творци от различни области. Солидната емпирична основа позволява да се разгърне цялостен концептуален модел, обединяващ в себе си както индивидуално психологически, така и социални компоненти в проучвания върху креативността и процъфтяването. Съществена част от монографията Воля за креативност представя идеите и приноса на Ото Ранк за оформянето на много от съвременните школи в психологията и психотерапията през призмата на актуалния изследователски контекст. Неговите схващания за динамиката в процеса на ... |
|
Повече от 18 века след смъртта на римския император и стоически философ Марк Аврелий неговите записки, написани не за да бъдат четени от други, продължават да оказват огромно влияние върху читатели по целия свят. "Към себе си" не е тежък и абстрактен философски текст. Това е практически наръчник, това са размислите на жив човек - изпълнен с противоречия, търсещ истината, повлиян от своето време. Тази книга, превърнала се в един от най-влиятелните текстове от древния свят, може да се чете и днес като полезен помощник за търсещите начин да живеят и да бъдат полезни в трудни времена. Как да бъдем господари на ... |
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
Съставител, превод, уводна статия - Христо Карагьозов. ... "Как можем да дадем определение за изкуство? Кое е изкуство и кое не трябва да се нарича така? Какво е въображение, усещане, впечатление и мисъл? Какво е езикът и какво - магията? На всички тези въпроси отговор дава мащабното изследване на оксфордския професор и философ от първата половина на XX век Р. Дж. Колингуд Принципи на изкуството, представляващо вдъхновен и остроумен анализ на психологическите механизми, стоящи зад възприятието ни за изкуство. Античност, средновековие, ренесанс, барок, романтизъм, съвременни стилове - примери от всички епохи и ... |
|
Настоящата книга обединява историко-философски и култур-философски есета, написани на общодостъпен език. Те гравитират около четирима ключови автори: двама от епохата на Романтизма - Новалис и Фридрих Шлегел и двама, оставили траен отпечатък върху световната философия - Мартин Хайдегер и Жак Дерида. ... |
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
|
Защо да четем Фройд, пита ни д-р Иерохам в пролога към тези текстове, събрали над 15 години писане, но всъщност много повече десетилетия работа? А ако смятаме, че трябва да го четем, то как да го четем? Четенето винаги е встъпване в отношение, то предполага търсене на среща. Нека сравним четенето на Фройд с търсене на среща с един герой, нека наречем Фройд наш герой, нека сравним всичко това с драма(тичен) процес - тоест в крайна сметка с терапията на психичните състояния, предлага ни д-р Иерохам. Този драма(тичен) процес според него можем да наричаме още сценичен и преживелищен. А трябва ли да почитаме Фройд? Когато ... |