От Имануел Кант до Рудолф Ото. Мирослав Бачев е теолог и философ, доктор по философия. Автор е на десетки статии в областта на философията на религията и философската антропология. Преподавател е по история на религиите, философия на религията и философска антропология във Философския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните му интереси обхващат още сравнителното религиознание, съвременната философия, аналитичната психология, диалога между философията и културата на Изтока и Запада. Настоящата монография е първи опит за по-цялостно представяне на творчеството на Рудолф Ото (1869 - 1937) в ... |
|
|
Травма, свързване и семейни констелации. Целта на тази книга е даде задълбочено разбиране за личната и колективната травма и какво служи на лекуването. Фокусът върху телесните усещания, съчетан със системния подход, както и много примери от сесии, водени медитации и упражнения дават реална представа за теоретичните обяснения. Процесът на лекуване на травмата е разгледан не само в психологически, но и в духовен контекст, с разбирането, че травмата може да е както разрушителна, така и пробуждаща сила. Авторът разказва също за собственото си пътуване през лекуването на травмата от загубата на съпругата си при нещастен ... |
|
|
През 2022 г. Юрген Хабермас, големият съвременен мислител на социалното, 60 години след публикуването на своя легендарен опус Структурни изменения на публичността (1962), ни предлага своеобразна втора част на тази брилянтна класика. Книгата е преосмисляне в духа на днешния ден на Хабермасовото понятие, което днес приемаме за саморазбиращо се, но навремето отключи истинска революция в мисленето: публичност. Преосмисляне, свързано с дигиталната епоха и дигиталните медии, социалните мрежи и техните претенции да бъдат ултрадемократични, докато всъщност пренебрегват фундаментални ориентири като самата истина, като ... |
|
|
Съставител: Владимир Градев. ... Изданието e посветено на 400-годишнината от рождението на Блез Паскал (1623 - 1662). "Съчиненията за благодатта са неизвестният шедьовър на Паскал. Те разкриват дълбочината на богословските му познания, те са ключът към разбирането на мисленето и творчеството на Паскал. Открояват характерния за Паскал опит да съгласува водещата максима на своя живот, че това, що е предмет на вярата, не може да бъде предмет на разума, с волята да узнае основанието на всяко нещо… През Съчиненията преминава големият спор за благодатта, тази тъй тайнствена основа на християнското учение." Владимир ... |
|
|
В Меланхолията Фьолдени проследява формирането на това понятие през вековете въз основа на богат материал от сферата на литературата, изобразителното изкуство, философията и други области на човешкото знание. Отчасти история на термина, отчасти анализ на меланхоличната нагласа, книгата разкрива изящно, чрез вълнуващи примери комплексния характер на меланхолията, нейната двойнствена природа. И ако животът днес е устроен по такъв начин, че на човека не му е позволено да бъде меланхолик, то все пак не бива да забравяме - твърди Фьолдени, - че меланхолията може да бъде и източник на креативност. Ласло Ф. Фьолдени (1952 г.) е ... |
|
|
Воля за креативност е психологическо изследване върху сложната вътрешна свързаност в личностната структура на творци от различни области. Солидната емпирична основа позволява да се разгърне цялостен концептуален модел, обединяващ в себе си както индивидуално психологически, така и социални компоненти в проучвания върху креативността и процъфтяването. Съществена част от монографията Воля за креативност представя идеите и приноса на Ото Ранк за оформянето на много от съвременните школи в психологията и психотерапията през призмата на актуалния изследователски контекст. Неговите схващания за динамиката в процеса на ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
С текста си "Сън и екзистенция" Лудвиг Бинсвангер поставя началото на екзистенциалната психоанализа. Потомствен швейцарски психиатър, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, с това легендарно есе той основополага направление, което днес печели все повече внимание сред привържениците на историзирането и контекстуализирането на рефлексията над човека и на работата с него. "Въведението" на Мишел Фуко към текста на Бинсвангер, трикратно по-обемисто от коментирания текст, е първият влиятелен теоретичен текст на човека, извоювал си авторитета на един от най-големите провокатори към съвременното ... |
|
|
Един изследовател на сънища разказва. Книгата е трета поред в поредица "Теоретични пространства" на издателство "Критика и хуманизъм". ... Тази книга се вдъхновява от една идея, която може да работи както за специалисти и обучаващи се в областта на психоанализата и други психотерапевтични направления, така и за всеки читател: да опознаем собствените си сънища, за да подобрим своя личен и социален живот. Сънищата се изследват в богатия контекст на тълкуванията им от древността до нашето свръхтехнологизирано съвремие. Предлага ни се да тръгнем към изненадващи посоки на мислене: например " ... |
|
|
Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
