Гадамер и Дейвидсън за разбирането. ... Каква връзка гради езиковото разбиране между нас и заобикалящия ни свят? Как взаимодействаме помежду си като същества, създаващи реалности, които винаги са езикови? Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер се стреми да отговори на тези въпроси, без да изпада в крайностите на познавателния обективизъм и културния релативизъм. Ала възможно ли е да отидем отвъд независимия предмет на Модерността, но и отвъд загубилата всякаква общосподелимост следа на Постмодерното? Тук херменевтиката стъпва на хлъзгава почва. Тръгнала от напълно различни предпоставки, езиковата философия на ... |
|
|
"Този разказ принадлежи на една вече сериозна традиция, която е забравила началото си във въпроса как да мислим законите на нещо, което изглежда да няма закони - модерната свобода. Как да мислим структурите на човешката дейност, която изглежда все по-освободена от авторитети, от поведенчески кодове, от нормативни предписания и която тъкмо в тази си напредваща освободеност става нарастваща производителна сила." Милена Якимова ... |
|
|
"Къде се пресичат философията, еротиката и поезията? Коя е точката на пречупване на тия три сили, които движат света, ако не самата любов? Отговорът бавно и в детайли ни дават двама поети и един философ, които знаят какво правят. Удоволствието, което ще изпитате от прочитането на тази книга съвсем не е абстракция. Въпрос на вкус е да си го доставите." Росен Карамфилов ... |
|
|
Това е втората, напълно самостоятелна част от поредицата Homo sacer, с която Агамбен придоби авторитета на един от най-оригиналните мислители на съвремието. Книгата преосмисля проекта на европейската модерност, но вече не с термини като биополитика и биовласт (както в Извънредното положение), а през призмата на феномени като извънредно положение и гражданска война. Акцентът е върху възможните уроци за съвременното състояние на западната цивилизация. В Извънредното положение - Агамбен изследва пространството между политическото действие, правния ред и човешкия живот като такъв. Екскурсът от Античност до съвременност ... |
|
|
"Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята парадигма, за методологическата си програма, за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива следвания. Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа. Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни ... |
|
|
Нарцисизма в психоанализата. ... "И наистина, кое е общото между склонния към самоубийство меланхолик, влюбения в тялото си хомосексуалист, страдащия от налудност за преследване или деперсонализирания шизофреник? Все пак всички те се опитват да запълнят пукнатините в структурата си, обръщайки към своя аз инвестирането на изгубен обект. Впрочем, механизъм от същия порядък е причина за несъзнаваните корени на аза (идеален аз, свръх аз, идеал на аза): равновесието между тях се дължи на качеството на символичната кастрация, действаща в Едипа. Все едно дали е патология или конструктивен елемент на аза, нарцисизмът засяга ... |
|
|
Книгата от Владимир Теохаров на издателство "Св. Климент Охридски" разглежда темата за метафизика и психология на духовните възрасти. ... |
|
|
Истината е основополагаща характеристика на човешкото отнасяне към действителността. Ние се интересуваме от истини, питаме за истини, съобщаваме истини и, по-общо, улавяме моменти в потока на постоянно променящата се действителност, като разкриваме истини относно нея. Чрез своите разсъждения традиционните философи също са се опитвали да достигат до истини. За философските твърдения е специфично обаче, че при тях няма съгласие относно истинността им. ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
Теорията на обектните отношения и психодрамата. ... Тази книга е класика в областта на психотерапията. Тя новаторски съчетава психодрама и психоанализа, а това е експертен превод на обновеното ѝ оригинално издание. Пол Холмс ни повежда към сцената на "вътрешния свят" на обектните отношения на протагониста и неговия "външен свят", споделян с другите - свят, в който се случват реалните отношения. Всяка глава на книгата започва с откъс от психодраматична сесия: разказът винаги илюстрира по действен начин определени аспекти на психодрамата и на теорията на обектните отношения. Последващото ... |
|
|
"Генчо Кондарев, който нарича себе си "гостоприемник и млад наблюдател, философ и мечтател", няма претенции да открива световни истини. Той разсъждава задълбочено, ерудирано и с невероятна за възрастта си мъдрост за обществото, което се е загубило в лабиринтите на собствените си проблеми, сред които основният е "менталното здраве на съвременника". Естествено е за неговия житейски опит да има и романтика, и мечти, и утопия. Но за мен най-важни остават три качества на предложения труд: критичното мислене, философските анализи, както и вярната оценка на съвременното "загубено" общество.& ... |
|
|
С текста си "Сън и екзистенция" Лудвиг Бинсвангер поставя началото на екзистенциалната психоанализа. Потомствен швейцарски психиатър, приятел на Фройд и последовател на Хайдегер, с това легендарно есе той основополага направление, което днес печели все повече внимание сред привържениците на историзирането и контекстуализирането на рефлексията над човека и на работата с него. "Въведението" на Мишел Фуко към текста на Бинсвангер, трикратно по-обемисто от коментирания текст, е първият влиятелен теоретичен текст на човека, извоювал си авторитета на един от най-големите провокатори към съвременното ... |
