Може ли Европа да просперира без еврото? Икономистът Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика, разнищва преобладаващия консенсус относно финансовата криза в Европа, разгромявайки защитниците на строгите икономии. Заедно с това той предлага редица мерки, които могат да спасят не само континента, но и света от по-нататъшно крушение. Приветствано от архитектите си като лост, който ще сплоти Европа и ще спомогне за благоденствието на нациите, еврото в действителност направи точно обратното. Както убедително изтъква Стиглиц, кризите разкриха неговите недостатъци. Стагнацията на европейската икономика и ... |
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
"Масовите насилия съпътстват неотлъчно вековете на Човечеството от предисторията до ден днешен и те, за жалост, ще продължават и в необозримо бъдеще. Водени са безброй войни в различни времена и на различни географски ширини с участието на разни племена, народи и нации, за да се стигне до първата половина на XX век, когато кръвопролитията вземат планетарни измерения. Наричат ги Велики или Големи в зависимост от страната на спечелилите или тази на загубилите, а в някои разпространени езици тези две значение се побират в една и съща дума. С отдалечаването си във времето световните конфликти пораждат нови въпроси и ... |
|
Под редакцията на проф. Петър Петров и проф. Росица Курдова. ... Паразитните болести причинявани от протозои и хелминти, са едни от най-широки разпространените заболявания при човека. По данни на Световната здравна организация (СЗО) над три милиарда от населението на земята имат една или друга паразитоза, а в повечето тропически или събтропически страни паразитозите са водещи по разпространение, ниво на заболяемост и причина за смърт на населението. В нашата страна са описани над 20 вида местни паразитози при човека, някои с широко или епидемично разпространение − ентеробиоза, ехинококоза, трихинелоза, аскаридоза, ... |
|
Неравните общества и какво можем да направим за тях. ... В "Голямото разделение" Джоузеф Стиглиц затвърждава диагнозата, която очерта брилянтно в "Цената на неравенството": проблемите на Америка са много и касаят пряко целия свят. Стиглиц подлага на безкомпромисен анализ всички хитроумни прийоми за облагодетелстване на единия процент от световното население, практически притежаващ целия финансов ресурс на планетата. "Американската мечта" става все по-недостижима, навлизайки в сферата на мита; привилегированите извличат всевъзможни дивиденти, които са слабо регулирани и най-често не подлежат ... |
|
Трето допълнено издание. ... Замисляли ли сте се какво точно знаем за историята си? Кои сме ние? Какви са нашите идентичност и произход? Учим и запомняме точни дати и имена, но доколко сме наясно, а и доколко ни е предоставена достоверна информация за причинно-следствената връзка? Тези и много други въпроси си задава Николай Колев, а в търсене на отговорите се ражда идеята за написването на книгата Българска история до XII век през погледа на старите автори. Окончателно завършена през 2014 г. и издадена през 2015 г., книгата пристига при читателя с твърди корици, облицовани с естествена кожа. Но специалността ѝ не ... |
|
Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. ... Неравенството не е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Свръхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива ... |
|
В книгата на Добрин Денев "Посланието на Фестос" ще се търсят отговори на зададени въпроси като кои са най-древните цивилизации, езици и култури и къде се намираме ние сред тях. ... |
|
Древната история не е завинаги затворена страница от миналото. Нито абстрактно понятие, което няма място в съвременния живот. Без културата на древните цивилизации нашият свят щеше да е немислим. Уникалните постижения на хората, живели преди хиляди години, слагат началото на прогреса на човечеството. На древните цивилизации дължим много важни открития в материалната и в духовната сфера. И до днес черпим от този невероятно богат извор на познания, стремим се да вникнем в мъдростта на далечните ни предци, да узнаем причините за техните успехи и прозрения, за грешките и за заблужденията им, да осмислим мотивите и за ... |
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
21 юни 921г. - 12 май 922 г. Второ издание. ... "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан ... |