Пътешествие до Волжка България

21 юни 921г. - 12 май 922 г.

Второ издание. "Драги читателю, през 921 г. от Багдат тръгва делегация (5000 души с около 3000 животни) към столицата на България на река Волга, наричана тогава Ител, град Булгар, с цел да въведе исляма по желания на царя на българите. Силната хазарска държава притеснява българите живеещи по река Волга и те се надяват, чрез приемане на исляма се получат подкрепата на Великия арабски халифат срещу Хазария, което в идните години не става. Секретарят на делегацията, Ибн Фадлан, прави изключително интересни записки за това пътуване, които за щастие са се съхранили до днес. Ибн Фадлан нарича населението на България ас-скалиби или скалиби.

Дали арабските автори, са познавали гръцките и латинските източници за историята на Римската империя, в които славяните в определен период от време са записвани като склавини или склави, не е известно, но двете означения звучат сродно и много изследователи отнасят скалиби към славяните, което обаче по-отношение на този конкретен ръкопис е просто неправилно, по следните причини:

1. Многократното споменаване на скалиби в текста е винаги свързано с държавата на българите, с царя на българите и т.н.
2. Историята на руската държава започва през 852 г. През 866 имаме движение на варяжки войски от Бялото езеро към Киев и след това поражението им при Цариград. По това време руския княз Рюриг, убива варяжките военачалници Асколд и Дир в Киев, разширява държавата си от Новгород до Киев, но до 921 (това е времето през което в Дунавска България царува цар Симеон) нямаме население по река Волга което може да се нарече славянско в тогавашния смисъл на тази дума. Напротив, това е период на братоубийствени войни между руските князе, неуспешни експедиции към Цариград - период на все още неконсолидирана централизирана руска държава и войните и със съседните народи.

Така че е правилно за този ръкопис ас-саклаб, мн. ч. ас-сакалиба, да се превежда с българи. Самият преводач на тази забележителна книга, г-н Г. Наумов, коментира точно в този смисъл фактологията, но все пак използва думата славяни, както в руските преводи, като препоръчва да се замени сакалиба с по-правилното българи. Така че в това издание ние ще последваме неговата препоръка."
Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, 1.7.2025 г.

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de

Уводна част на книгата
Не араби и тюрки

• Част от пътешествието при персите

При българите
При русите
При хазарите
Приложение: Извлечение от Енциклопедията на Наджиб Хамадани Сътворени чудатости
Значение на думата ас-сакалиба при Ибн Фадлан от Константин Егоров (май, 2001 г.)