Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Траките. Какво трябва да знаете предлага обширен поглед върху бита, културата и историята на древния народ от появата му в историческите извори до падането под властта на Рим и съдбата му през Късната античност и Ранното средновековие. Кои са траките? Какъв е езикът им? Как са живели и в какво са вярвали? Каква е историята на възхода и падението на техните царства и велики владетели? Какво е мястото им в легендарни събития от историята като Троянската война? Големият интерес към тази проблематика е причината за реализирането на настоящото издание, което представя 20 теми, основани на богат набор от източници и ... |
|
|
Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. въ София ... "Питането за народностьта на старить македонци не се изчерпва съ тая книжка. Въ нея, обаче, е казано най-същественото, отъ което се вижда, че старите македонци продължаватъ да живеятъ въ днешните македонци и че те ца принадлежали къмъ оня народъ, който ние наричаме сега български народъ."София, декемврий 1932 г. Д-ръ Ганчо Ценовъ "Докато я има България, ще има място и за трудовете на д-р Ганчо Ценов, и тези трудове ще вдъхновяват и учат българските историци и граждани в трудната битка за установяване и налагане на величавата българска история. Книгите на д- ... |
|
|
Кое наложи издаването на тази книга? През последните десетилетия се наблюдава засилен интерес към начина, по който българите са датирали събитията във времето. Възникват серия от въпроси: „Имали ли са българите календар"? Ако „Да", какъв е бил този календар? Как се вписва той в световната хронология? Каква е неговата точност? Как се „съизмерва" той със съществуващите известни календари? За съжаление историята не ни е оставила никакви материални записи за естеството на този митичен Български календар. Останали са само някои бледи спомени за онова, което нашите предци са правили в съответното време, за да ... |
|
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
|
|
Четвърто издание. ... В книгата се разглеждат последователно всичките 37 български планини, някои от които са малко познати. Любознателният читател ще научи повече за природните им особености - форми на релефа, интересни скални образувания, климат, реки, езера и язовири, растителност; за защитените природни обекти - паркове, резервати, водопади, пещери и др.; за архитектурно-историческите и културните забележителности - манастири, свети места, селища - архитектурни резервати, и др. Подробно са описани географското положение и отделните дялове на планините, като са посочени основните маршрути и главните изходни пунктове, ... |
|
|
Настоящият петтомник на един от патриарсите на българската историческа мисъл включва ранната му монография "Княз Борис Първи" (1969), последната му книга "Средновековна поезия от и за българите", която тук се публикува за първи път и някои други характерни за творчеството му изследвания ("Апология на Средновековието", "Папството и българите през Средновековието", "Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век"). Откриването и виртуозната интерпретация на напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансирането на нови, основополагащи ... |
|
|
История от Дон Мавро Орбини от Рагуза, Абат от Млетския орден ... Книгата е историографски труд, който Паисий Хилендарски използва като фактологичен източник при написването на своята "История Славянобългарска". Тази книга излиза през 1601 г. в италианския град Пезаро и нейното заглавие предизвиква удивление, защото подобно царство не съществува в тогавашното европейско политическо пространство. Затова и целта на Орбини е да постигне реабилитация на правото на славянските народи да бъдат смятани за равноправни на всички други европейски народи, и че миналото на славянството е част от европейската история. ... |
|
|
Средновековното селище върху византийската крепост в м. Калето до с. Одърци, Добричко, е от времето на Първото българско царство и е почти изцяло проучено. В продължение на 20 години са извършени системни изследвания, които предоставят богат археологически материал. В труда обстойно са разгледани жилищата и стопанските помещения, поминъкът на населението, занаятите, битът и култовите предмети. Той е придружен от прецизно изготвен каталог с точни и ясни описания на намерените предмети. ... |
|
|
Върху средновековното селище в м. Калето при с. Одърци, Добричко (публикувано в том 1), през 30-те години на XI в. възниква некропол (№ 1), от който са открити над 70 гроба. Друг голям некропол (№ 2) с 535 гроба се появява около средата на XI в. в подножието на хълма. Тези некрополи с разнообразните гробни съоръжения, с различните позиции на скелетите, ориентация, езически и християнски елементи, както и със специфичния гробен инвентар разкриват духовната и материалната култура на нахлулите през XI в. по нашите земи печенеги. Материалите от одърските некрополи говорят за народ със своеобразна култура, намиращ се в процес ... |
|
|
Книгата е посветена на древнотракийските легенди и митове. Поради обстоятелството, че те най-често се приемат като съставна част от елинската религия и митология, а тракийското небе силом се населява със същите божества, които обитават планината Олимп, в изложението е направен опит да се отдели местното от гръцкото. По този начин се предлага възможността преданията да са наистина тракийски и именно култовете и героите на тези хора да са усвоени по-късно от южните им съседи и да са преработени съобразно собствената им светогледна призма. Целта е в контекста на живата действителност на преден план да се изведат тракийските ... |
|
|
(9) Щом произнесъл този свой обет, Деций заповядал на ликторите да отидат по най-бързия начин при Тит Манлий и да му известят, че се е обрекъл на боговете в името на войската. А самият той с препасана по обичая на габийците тога скочил на коня в пълно бойно въоръжение и се понесъл в пълен галоп към ядрото на вражеския боен строй пред погледа и на двете войски, (10) много по-величествен, отколкото е присъщо на обикновен човек, изпратен сякаш от небето като изкупителна жертва за всеки божествен гняв, като сила, призвана да отклони гибелта от своите и да я насочи към враговете. (11) Неговата поява предизвикала страх и ужас, ... |
