Как да управляваме. Писмото на патриарх Фотий до княз Борис - наръчник за политици и мениджъри

Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев.

Първо издание 2019. "Драги читателя,

Патриарх Фотий изпраща на княз Борис във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия. В това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, но и като тънък познавач на човешката психология, на колективната психология и взаимодействието ѝ с действията и с излъчваната от тези действия информация на управляващия. Писмото е писано вероятно след 866 г. и представлява едно достижение на философската мисъл в Източната римска империя.

Кръстевич е тънък познавач на гръцкия език на патриарх Фотий и ни е предал един чудесен превод в своя архив. Този превод е направен вероятно преди 1865 г. и, доколкото ми е известно, не е публикуван досега под името на Кръстевич. Поради това, че напътствията на Фотий, вероятно поради неизменността на човешкия характер, не са загубили своята нравствена стойност и до днес, след повече от едно хилядолетие, ние ги публикуваме отделно, за да могат онези читатели, които няма да си купят том 3 на новоиздадената история на Кръстевич, но имат интерес към това писмо да се запознаят с него."
От издателя

"Драги читателю,

През 2017 г. излезе преводът на съвременен български език на книгата на Гаврил Кръстевич "Българска история - Том 1: Българска история под името на хуните". Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Оригиналът на тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Книгата е написана от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на Османската империя, един от учредителите на Българската екзархия и главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединението през 1885 година.

През 2019 излезе за първи път и преписът от архива на Гаврил Кръстевич: "Българска история - Том 2 (485-668 г.): Ръкопис, написан преди 1865" и "Българска история - Том 3: (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865". Издаването на том II и III беше едно съвместно усилие на Националната библиотека "Св. св. "Кирил и Методий", където ръкописите са съхранени около 140 години, и издателство "Гута-Н".

Надявам се трилогията на Кръстевич да е ценно допълнение на твоята сбирка от историческа литература. Надявам се също тя да стане и полезно пособие за ученици, студенти, преподаватели и научни работници, пък и за всекиго, който има жив интерес към миналото на народа ни.

Около 860 година княз Борис започва крупно преобразуване на държавата си, въвеждайки християнството като държавна религия и създавайки всеобща образователна система за народа си, съществено повлияла на културата не само на нашия народ, но и на цялата славянска общност. В хода на това дело той се обръща както към папа Николай в Рим, така и към патриарх Фотий в Константинопол за различни съвети, свързани християнските догми и норми на живот. В отговора на папа Николай виждаме главно ценни сведения относно някои исторически факти за времето на княз Борис, но в нравствено отношение някои от съветите на папата са просто съмнителни. Първата част на писмото на патриарх Фотий е свързана с разясняване на формулата на вярата и решенията на седемте вселенски събора, които заедно със Светото писание са същината на източноправославното християнство.

За разлика от папа Николай, патриарх Фотий изпраща на Борис във втората част на своето писмо едно изключително интересно нравствено послание. Изхождайки от християнските норми, той вплита в писмото си и резултатите от своята изключителна наблюдателност и житейска мъдрост и в края на краищата писмото съдържа напътствия за такова поведение на управляващия, което е в интерес и за благото на управляваните, като ясно изтъква ползите от това за управляващия. В това писмо виждаме Фотий не само като брилянтен оратор, но и като тънък познавач на човешката психология, на колективната психология и взаимодействието ѝ с действията и с излъчваната от тези действия информация на управляващия.

Писмото е писано вероятно след 866 г. и представлява едно голямо достижение на философската мисъл в Източната римска империя. Кръстевич е тънък познавач на гръцкия език на патриарх Фотий и ни е предал един чудесен превод в своя архив. Този превод е направен вероятно преди 1865 г. и, доколкото ми е известно, не е публикуван досега под името на Кръстевич. Поради това, че напътствията на Фотий, вероятно поради неизменността на човешкия характер, не са загубили своята нравствена стойност и до днес, след повече от едно хилядолетие, ние ги публикуваме отделно, за да могат онези читатели, които няма да си купят том 3, но имат интерес към това писмо да се запознаят с него.

От собствената ми дългогодишна практика на мениджър във фирмата "Сименс" знам, че днес ръководните кадри в големите фирми са задължени да преминават курсове, които са прескъпи, но в които просто ако биха преподавали писмото на Фотий, биха постигнали далеч по-добър образователен ефект, отколкото така наречените "модерни концепции за мениджмънт на човешките ресурси"."
От издателя, Д-р Николай Иванов Колев, 5.5.2019, Херцогенаурах, Германия

Роден в Габрово, Николай Иванов Колев израства в скромно семейство. Баща му е учител по физика, а майка му текстилна работничка. След като завършва и преминава периода на казармата, Колев започва да върви по стъпките на баща си и дори надминава постиженията му. През годините Николай Колев следва кариера на професионален учен. А с поставянето на ясно определена цел, естествено, идва и успеха. През 1988 г. Колев става доктор на техническите науки в България. След удостояване с Хумболтова стипендия работи в Центъра за ядрени изследвания в Карлсруе през 1984 - 1985 г. След удостояване с награда на Университета в Кобе през 1990 за кратко време е гост-професор в този университет. От 1992 г. започва работа като старши експерт в компания Сименс, където е началник отдел до края на професионалната си кариера.

През периода от 1977 г. до 2014 г. създава около 30 технически изобретения, публикува около 300 научни труда, между които и монографията в 5 тома, издадена от издателство Шпрингер на английски: Динамика на многофазните потоци. Друга част от научните публикации са от света на историята: Българска история до XII век през погледа на старите автори, Кубрат, Отнесени от източния вихър, Учителите на българите и други.

ГУТА-Н
Габрово, 5300
ул. Никола Войновски № 26, вх. Б
nikolay.kolev@herzovision.de