Влизаш в окъпания в светлина храм и се потапяш в чудна атмосфера. Отвред те заобикалят пъстроцветните икони и стенописи, обливат те нежните потоци на умилителните църковни песнопения и неволно се вживяваш в дълбоката символика на светата служба. Какво е всичко това? Това е духовност. Това е култура. Това е цивилизация. Това е изкуство. Това е морал. Това е смисъл. Това е мъдрост. Това е извисяване. Това е късче от небето. Това е спасение. Това е Църквата. ... |
|
Книгата съдържа кратки притчи с християнско нравствено поучение. Издава се с благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий."В ръцете си държиш книга, която предлага духовната храна на словото в един не толкова модерен формат - този на притчата. Но нали освен модерните и иновативни конструкции има и такива, които са с непреходна актуалност? Притчата с голям успех може да се конкурира за някое от предните места в една въображаема класация на словесността, понеже е предпочетена и от Самото въплътено Слово - Господ Иисус Христос, Който говореше "на народа с притчи, и без притчи не им ... |
|
Книжката е съставена по изданието Закон Божий на протойерей Серафим Слободски. Съдържа първоначални понятия за света, Бога, молитвата, храма, иконите, Ангелите, светиите и други. Книжка 1 от поредицата издания за деца и юноши с цветни илюстрации въз основа на икони и орнаменти от старинни ръкописни издания. ... |
|
"Не се знае със сигурност кой точно е авторът на тази книга, чиято огромна популярност е засвидетелствувана както с хилядите и преписи, по брой отстъпващи само на Библията, така и с преводите на около 95 езика и около 3000 издания. Но все пак най-често това съчинение се свързва с името на Тома Кемпийски... Цялото произведение, което и днес не престава да бъде ръководство по християнска духовност, не е систематично изложение на догмати, а непрекъсната подкана за поемане и неотклонно следване на единствения истински път към царството - пътя на Христа. И докато първите две книги искат от човека правилно насочване на ... |
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
"Без излишни слова Господнята молитва ни учи да просим от Небето само онова, което е необходимо и полезно, а не неща излишни за тукашния ни живот и вредни за спасението ни. С всяка своя просба тя ни издига от тинята на греховете към Божествената святост. Всяка нейна дума е бездна от мъдрост. Тя е неподражаем молитвен бисер. Дълг на всеки християнин е да я знае наизуст и да разбира правилно съдържанието ѝ. Вниквайки в него, той ще се научи както на правилна вяра в Бога, така и на правилна нравственост по отношение на ближните и на себе си. С помощта на Всевишния ние ще се опитаме да изясним Господнята молитва по ... |
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
|
Настоящата книга на архимандрит Серафим е поредният плод на дългогодишен задълбочен труд на автора. Тя е единственият му напълно завършен животопис от замисляната от него поредица "Подвижници на Рилския манастир". В по-широк мащаб отец Серафим е имал желание да напише сборник "Плодове на святост в съвременната Българска св. Православна Църква", за което ни разказва негов кратък план, намерен сред ръкописите му. Още от самото начало на своя монашески живот той събира като бисери думите и примерите от живота на схимонах Павел, с когото е бил духовно близък от постъпването си в Рилския манастир. На ... |
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |