"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
|
"Чифт" е дебютният роман на Мартин П. Светославов, известен в интернет като влогъра Мъци. След като преди година той издаде първата си книга - искрен и не скриващ нищо разказ за това как се прави успешен влог канал в България, Светославов ще изненада почитателите си с нещо съвсем различно - интригуваща криминална история, изпълнена със свежо, макар и често мрачно чувство за хумор, с много неизвестни и неочакван финал. След първата си книга "Лисица", в която разказва как се създава видео блог, сега Мъци изненадва феновете си с криминален роман. В разгара на нетипично горещо английско лято двама ... |
|
|
Знаменателен разказ за свободата и нейната цена, за превземането на САЩ от големия враг - и предаването им пред враговете отвътре. Един неочакван разговор между баща и дъщеря в разгара на Студената война вдъхновява Джеймс Клавел да напише История с деца - въздействаща алегория за незабележимото и тихо превземане на най-важното: ума и сърцето."Какво значи свобода и защо е толкова трудно да го обясниш? История с деца не престава да ми задава какви ли не въпроси, на които аз лично не знам отговорите. Надявам се поне вие да ги намерите, за да може след това да им отговори и вашето дете..." Джеймс Клавел ... |
|
|
Йордан Радичков е литературният аналог на Алберт Айнщайн. Великият учен е имал тройка по физика, но създава теорията на относителността. Писателят трудно връзвал тройката по литература в берковската гимназия, защото не можел (или не искал?) да пише по канона: увод, изложение, заключение. Но вкара българската литература в европейски образ и световно подобие. Как младежът от този пусти Северозапад тръгна като редови дописник във вестник Народна младеж и се превърна в най-големия български писател? Как, без да е учил в университети и литературни институти, създаде нов, неповторим стил в българската литература? Какви ... |
|
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
За какво се сещате като чуете Швеция, освен за Пипи Дългото чорапче? Май е време да се запознаете по-отблизо с тази скандинавска държава! Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините Икеа не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно. Научаваме за националния химн на шведите, който издава ... |
|
|
Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
|
|
Виена, 1938. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват. Аризона, 2019. Осем десетилетия по-късно седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ... |
|
|
Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
