Сборникът Вълчи разкази разкрива дивия балкански дух, населяващ Трънските земи, където се преплитат история и фолклор, истина и легенда, любов и омраза. Заслепени от своите амбиции и копнежи за любов, справедливост и свобода, героите на разказите се оказват изправени пред избора да загърбят собствените си желания и да останат човеци или да престанат да бъдат себе си, та да се превърнат във вълци. Защото в едно смутно време, като кърджалийското такова, се раждат не само герои. Раждат се и зверове. Васил Попов е автор на разкази и романи, базирани на български митове и легенди. През годините творбите му са отличавани в ... |
|
|
"Всяка книга има своя съдба така, както всеки човек изминава своя път. Съдбата на Майките е щастлива. Беше публикувана през 2007 г., спечели престижни български и международни награди, преведе се на девет езика, претърпя единайсет издания у нас. Режисьорът Стилиян Петров създаде театрален спектакъл, който се игра в продължение на пет години. Бях канена на многобройни срещи с ученици и възрастни, на които се обсъждаха проблемите родители - деца. Участвах в различни форуми и дискусии за законодателна превенция на детската престъпност и агресия. Убедих се, че литературата не може да влияе върху приемането на закони, ... |
|
|
Една слънчева сутрин през 1997 година Йордан Гълъбинов се качва на раздрънкания небесносин москвич и оставя мъката от последните месеци в родната Добруджа, за да се отправи на северозапад към мистичното село Шишенци. Според местна легенда, в района от векове е скрито несметно богатство, в което той вижда спасение от всичките си житейски несгоди. Но когато пристига в този забравен от бога край, младият мъж открива повече призраци, отколкото хора. Всеки следващ ден и всеки следващ разговор го пренасят сякаш в стара приказка - с прокълнати съкровища, зли поличби и ритуали за изкупление. Границата между суеверия и реалност ... |
|
|
За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:"Сега ще продължаваш да живееш у всеки - вляла капка доброта, тъй както само ти умееш - като комета, прелетяла край света."За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш - голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:"Приказна обич във фина позлата. Хиляди пъти теб - моя любов."За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:"Знаеш ли какво е да си ми ... |
|
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
Съставител: Станимир Йотов. ... Мисли, съвети и идеи за едно забравено изкуство. Това е книга за ходенето като начин на съществуване и еволюционен феномен. Това е книга за философията и психологията на ходенето и всички негови страни, които го правят толкова важно за живота ни. Ходенето е креативно, терапевтично, здравословно, антидепресивно, духовно и удовлетворяващо, но наред с всичко това то е също и екзистенциално, защото е изиграло огромна роля за оформянето ни като човешки същества. В продължение на милиони години нашият вид е еволюирал, като се е придвижвал. Ходенето е било част от неговото оцеляване, поминък и ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
За какво се сещате като чуете Швеция, освен за Пипи Дългото чорапче? Май е време да се запознаете по-отблизо с тази скандинавска държава! Щрубел разказва с вълнение и носталгия за любимата си Швеция и нейното хармонично общество. Разкрива как зимните спортове са се превърнали в почти национални празници и как се поднася традиционната лешникова торта с шафран; защо магазините Икеа не са толкова често срещани, но се намират много антикварни базари; защо шведският остров Готланд е рай за соло пътешественици и защо Арктическият кръг се движи в две посоки едновременно. Научаваме за националния химн на шведите, който издава ... |
|
|
Богомилите и последния кръстоносен поход. 1393 г. Търновград. Баязид Светкавицата е повел войските си към последната крепост на Второто българско царство. А цар Иван Шишман бяга, оставяйки защитата на града в ръцете на обичан от народа духовник. 1443 г. Южна Франция. Група верни последователи на богомилското учение рискуват живота си, за да спасят от папските рицари безценни реликви, съхранявани с години в легендарната крепост Монсегюр, и да ги върнат в земите, на които принадлежат. Есента на 1443 г. Град Буда. Осемнадесетгодишният крал Владислав Ягело III повежда десетки хиляди рицари към скованите от люта зима ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
|
|
И ето че дойде краят на сагата за лудата кметска дъщеря, хубавия англичанин и всичките шантави хора, с които те споделят живота си. Смесвайки сериозното с шеговитото, откровеното с лековатото и смеха през сълзите, Цветелина Цветкова отново ни води там, в онзи див Северозапад с Дунава и тополите. Там, където животът разказва смешни истории всеки ден, за да ни напомни, че най-убавото нещо на тоа свет е да се смее човек. Ама колко може да се смее. Да прималее от смех, да му омекнат краката, да го заболи стомаха, да му потекът сълзи. Толкова е убаво. Отварат ти се и душата, и мозъка, и почват да ти лекуват телото, ако е ... |
