Късният Хайдегер и въпросът за преодоляването на метафизиката. ... След повече от двеста години на критики срещу метафизиката в съвременната философия настъпва метафизически обрат. Затова е необходимо най-мащабната визия за преодоляване на метафизиката в континенталната традиция - тази на късния Хайдегер - да бъде наново реконструирана и анализирана в основанията и прозренията си. Централна за изследването на Хайдегеровия опит за превъзмогване на метафизиката е дискусията на отношението на континуитет и дисконтинуитет с традицията на критическо философстване от Хюм и Кант насетне, която неговата концепция за истината ... |
|
|
Сборникът с три текста от Кеймбриджкия период на големия философ Лудвиг Витгенщайн запълва сериозна празнота в българската философска книжнина. Без съмнение е последният му текст, върху който той продължава да работи до смъртта си на 29.04.1951 г. В него Витгенщайн се стреми да изобличава философските патологии на езика. Но същевременно в размишленията му се очертава и някаква положителна позиция: нашето знание почива върху основи, които са отвъд обсега на критиката и рационалния контрол. Култура и ценност е подборка на фрагменти от целия Кеймбриджки период на Витгенщайн. Тя подпомага разбирането на Витгенщайновата ... |
|
|
За какво е човешкият живот? Какво означава да си истински човек? Предопределен ли съм от условията при моето раждане, или мога да ги променя? Как разбирам и се справям с надеждите, страховете и тревогите, които оформят живота ми? Това са екзистенциални въпроси. Те не изискват цялостно обяснение за природата на реалността. Нито пък може да им се отговори с научни понятия. Те започват с основния факт, че хората живеят в релация със света около тях. Хората имат проекти, които искат да осъществят; техните избори са основани на надежди за бъдещето. Все пак животът е краен и ние се изправяме пред неизбежната смърт. И какво, ... |
|
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
|
"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията. Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да ... |
|
|
Един различен поглед към аутизма. Аутизмът не е болест, а различен начин на изява на уникалната ни човешка същност, смята д-р Бари Призант, който вече 50 години работи с хора от аутистичния спектър и техните близки. Терапиите при аутизма обикновено се фокусират върху това да се елиминират определени симптоми като: трудности в социалното общуване, проблеми в комуникацията, сензорни затруднения и натрапчиво поведение. Вместо да контролираме и ограничаваме това поведение обаче, д-р Призант съветва да се фокусираме върху развиването на способностите и уменията на хората от аутистичния спектър. Според него поведението им не ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
|
"Книгата е първи превод на български език на студентски записки от Кантовите лекции по метафизика. Към днешна дата са налице дванайсет техни превода на седем (неславянски и несъседни) европейски и азиатски езика. Първият редактор на Кантовите лекции В. Дилтай посочва три основни причини за самостоятелното им издаване: улесняват разбирането на критическата философия в систематичния контекст на публикуваните Кантови съчинения; съществено обогатяват историята на интелектуалното развитие на Кант спрямо традицията; създават интуитивна представа за преподавателска дейност, педагогически подход и непосредственото ... |
|
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
|
История на една европейска идея. Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж? Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото? Може би с признаване имаме предвид по-скоро морален акт? Или е процесът, в който познаваме как стоят нещата в действителност? Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването. Навлизаме в историята на политическите - но и на моралните - идеи. Проясняваме за нас ... |
|
|
Диалози върху съзнанието, реалността, интелекта, вярата, времето, изкуствения интелект, безсмъртието и човека. Кеплер, Галилей, Декарт, Нютон, Бойл и много други са постигнали първите си значителни успехи като натурфилософи, занимаващи се с природните явления подобно на техните гръцки и ислямски предци, но сега вече са били въоръжени с мощна нова методология, според която чрез преки експерименти и анализ на данните е станало възможно да се опишат с математическа точност най-разнообразни земни и небесни явления. Грандиозният им успех е променил начина, по който ние разбираме Космоса и нашето място в него, създавайки като ... |
