Крахът на великите идеи

"Развитието на философията през двайсете години на XX век бе съсредоточено предимно върху езика на науката и за този на пръв поглед необичаен развой имаше много причини. Философите в началото на XX век бяха уморени от метафизика и онтология, бяха уморени от школната философия и нейните азбучни истини, наследили духа на последните архитектоници във философията.

Величието на една идея е в това да бъде развенчана. Ако парадигмата на Коперник не бе заменила парадигмата на Птолемей, щяхме ли да ценим нейна-та значимост, или просто щяхме да я приемаме като досадна очевидност, толкова досадна, колкото безброй пъти да повтаряме една и съща фраза. Ето защо дори в краха на великите идеи има нещо велико - същото величие, което ги е подхранило и им е вдъхнало живот."
Илия Кадинов

Онгъл ЕООД
Варна 9000
бул. Сливница 114 ап. 29
book@mail.bg

Увод
Идеите за жизнения смисъл, осмислянето и оправдаването на живота

• Смисълът като най-близкото за осмислящия
• От осмисляне към оправдание
• Артефактуалността на осмислянето и ценността на живота
• Мястото на осмислянето
• Питането за смисъла като питане за оправданието. Осмислянето като оценка и признание
• Богът като насъщен смисъл
• Трудностите пред оправданието
• От осмисляне към осмисляне
• Вярата като начин за самосъхранение
• Логоцентризмът на жизнения смисъл
• Алгоизмите на дзен
• Въпросите без отговор
• Жаждата за отговор
• Подстъпите към вярата
• Вярата и оправданието
• Вярата като търсене на сигурност
• Смисловите конструкции на ума
• Смисловите фрустрации

Отмисляне на великите идеи

• Идеята за съвършенството
• Идеята за развитието
• Човекът и идеите
• Идеята за оправданието
• Животът като висша ценност
• Цèнен и ценéн
• От ясна визия за езика на науката към неясно и разнопосочно бъдеще
• Крахът на идеята за демитологизиращата наука
• Крахът на идеята за автентична демокрация
• Институционалният произвол
• Принципът на социалната принуда
• Идеята за оскъдността и растящите човешки нужди