Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан. Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си Предел на забравата получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на ... |
|
|
Съставител: Яна Букова. ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Морис Карем е писател на вълшебството, магията, необикновеното, фантастичното! Възторжен читател на вълшебните приказки на Перо, Братя Грим, графиня Д'Оноа, Андерсен, Приказки от хиляда и една нощ, но също и на Луис Карол, Мюнхаузен, Шамисо, Едгар По, Марсел Еме, Дейвид Гарнет, Мидълтън... В този сборник с разкази естественото се преплита със свръхестественото; всекидневното с необикновеното, реалното с фантастичното. Накрая човек дори престава да забелязва прехода от едното към другото. Писател на простотта? Разбира се, но писател, изкушен от двойствеността, която битува у хората, от метафизичните въпроси, ... |
|
|
Двама детективи тръгват по следите на отмъстителен убиец, а по пътя разбулват тайна, която ги свързва с ужасяващото престъпление... В норвежката провинция откриват безжизненото тяло на шестгодишно момиченце, увиснало от едно дърво на въже за скачане. Облечено е в необичайни кукленски дрехи, а около врата му е вързан етикет за багаж - "Пътувам сама". В Осло отново почва работа специален полицейски отдел начело с ветерана Холгер Мунк. Първата задача на инспектора е да убеди Миа Крюгер - брилянтната, но обладана от духовете на миналото следователка - да напусне изолирания остров, на който живее, и да се върне в ... |
|
|
"Тонгкат", този "разгул от разкази", е култова книга в Белгия. Нейните послания звучат повече от актуално на фона на мощно развихрилия се тероризъм. В нея се срещаме не само с красотата на приказката и идиличния мит, но и с изначалната жестокост, присъща на човешката природа. Ярките сюреалистични образи, преплитащите се истории, времена и мистериозни персонажи, поразителните, почти физически усещания, смесицата от ужас и нежност, които буди, постмодерната окраска, я правят трудно определима жанрово, но затова пък силно въздействаща книга. ... |
|
|
"Реалното фантастично не е по необходимост генератор на ужас, но не изключва нито трепета, нито страха. Не е задължително да се позовава на чудовища, колкото и възхитителни да са те, адски или земни, за да постигне тревожен ефект. Разглеждано в своята постоянно действаща мяра или прекомерност, то докосва единствено струните на душата и тези на една съвсем разумна чувствителност." Франц Хеленс Книгата е част от поредицата "Другата фантастика" на издателство "Сонм". ... |
|
|
Пътуване до Висбек е сюрреалистичен роман, написан от анонимен белгийски автор в края на XVIII в. Ръкописът е открит случайно при един букинист на крайбрежната улица "Гран-з-Огюстен" в Париж преди няколко години. В него е описано едно въображаемо пътуване до центъра на земята. Кой е авторът на Пътуване до Висбек и за кого е писал? За едно общество от младежи, пристрастени към класическата култура, иронични сантименталисти, склонни към езотеризъм? Дали нашият автор е съвсем млад човек, поклонник на Русо? И после какво е станало с него? Дали пред нас не стои начален опит на бъдеща знаменитост, или става дума за ... |
|
|
Designed to appeal to the booklover, the Macmillan Collector's Library is a series of beautiful gift editions of much loved classic titles. Macmillan Collector's Library are books to love and treasure. This elegant edition features an afterword by Dr Keith Carabine, specialist in American literature and former chair of the Joseph Conrad society. One night on the Thames, Charles Marlowe tells his fellow sailors the vivid and brutal tale of his time as a riverboat captain in the Belgian Congo. From the mists of London we are whisked to the darkness of Africa's colonial heart - and into the thrall of the ... |
|
|
Второ издание. ... 10 стихотворения състояния за онова, което ни наранява и приласкава, докато наблюдаваме света, любовта и пролуките помежду им. Книга откровение, която ти утешава с усещането, че не си сам в крехката си самота."Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници." Елин Рахнев "Октомври" е есенцията на всичките ... |
