"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
"Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез - като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование сред това разнебитено и обезверено човечество. Пиша също, за да се обявя срещу безразличието, което всекидневно наблюдавам. Ужасно е да бъдеш ням срещу онези, които превеждат всичко на езика на омразата. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам - пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е повече, отколкото да съществувам." Иван Теофилов ... |
|
|
"Нека вятърът говори" е първият роман на Хуан Карлос Онети, писан в изгнание в Испания. Това е автобиографична история за "първите пъти". Първия път, когато бъдеш отритнат от обществото, първия път с някого, първата цигара, първото двойно уиски, първата... Какъв ли не е бил Медина през различните си периоди? Художник, полицейски шеф, че дори и доктор, може би малко съмнителен, но и доктор е бил. Медина живее в Лаванда, от другата страна на реката, срещу Санта Мария, град, който е забранен за него. Той няма право да влиза в него и по тази причина иска безвъзвратно да го унищожи. И ето, вятърът говори и ... |
|
|
Сборник съчинения ... Творчеството на поета и мислителя Джакомо Леопарди (1798-1837) редом с това на Данте и Петрарка е един от върховете на италианската литература. Смъртта го застига в Неапол, докато работи над френското издание на своите съчинения. Сборникът трябвало да завърши с "Мисли за характера на хората и тяхното поведение в обществото", от които Леопарди успява да напише 111. Със своята горчива проницателност Мислите и днес са едно изненадващо въведение в микрофизиката на човешките взаимоотношения и генеалогията на морала. "Смъртта не е зло, защото освобождава човека от всички злини и заедно с ... |
|
|
Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
Без никакво съмнение „Сан Мануел Добрия, мъченикът" е кулминация на литературното творчество на Мигел де Унамуно, защото, както самият той заявява: „Осъзнавам, че съм вложил в нея цялото трагично чувство на всекидневния живот/4 Успоредно с това тази новела (или кратък роман) е връх в творчеството му и поради още една причина, а тя е, че с нея завършва обновлението на романа като литературен жанр - процес, започнат от Унамуно в началото на века. ... |
|
|
Първа книга от "Световни поети" - новата поредица на "Изток-Запад", която събира на едно място най-добрите майстори на мерената реч! ... "Мацуо Башьо, поетът, на когото е съдено да покори с творчеството си Япония, а по-късно и целия свят, е роден на 28 ноември 1644 г. Още приживе той става кумир за стотици хиляди читатели, а неговото творчество предопределя развитието на хайку поезията поне за следващите три столетия. През 1806 г. Башьо е обявен от императора за Божество на летящите звуци (Hion myojin), а по повод стогодишнината от рождението му той е честван като божество в шинтоистките ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". Световната поетична класика ... Стиховете на Нобеловия лауреат Георгиос Сеферис са предложени на читателя в блестящия превод на Стефан Гечев. Сеферис променя реалността в една нова "надреална" действителност. Четенето на неговите стихове се превръща в лично преживяване, което възбужда у читателя най-чисти емоции и дълбоки размисли. "Ние, които тръгнахме за това поколение, Гледахме почупените статуи, Забравихме се и си казахме, Че животът не изчезва толкоз лесно, Че смъртта има неизследвани пътеки И своя ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
