Ветеранът

Пет брилянтни истории с неочакван край!

За каквото и да пише - международен шпионаж, бандитизъм или свръхестествени чудеса - неудържимият талант на Фредерик Форсайт демонстрира своята поразяваща мощ. Всички истории в тази необикновена книга носят запазената марка на големия разказвач Форсайт, на неговото клинично око за автентичните подробности и взривяващото чувство на неизвестност...

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра на издателство Бард.

"Втори ден - Сряда

Този ден беше извънредно натоварен за детектив инспектор Джак Бърнс. Той му донесе два триумфа, две разочарования и множество въпроси без отговор. Но това бе в реда на нещата. На бюрото на детектива рядко пристигат случаи, опаковани като коледни подаръци. Първият му успех беше с господин Пател. Собственикът на магазина чакаше на регистратурата точно в единайсет, готов да помогне, както винаги.
– Бих искал да видите някои снимки – каза Бърнс, когато се настаниха пред нещо като телевизионен екран. Допреди няколко години снимките на Криминалната архивна служба се бяха пазили в големи албуми. Бърнс все още ги предпочиташе, защото така свидетелят можеше да прелиства назад и напред, докато направи избора си. Но сега процедурата беше електронна и лицата се появяваха на екрана.

Първите бяха сто и обхващаха някои "тежки случаи", известни на полицията в североизточния район на Лондон. Не че сто бе някакъв максимум, ни най-малко, но Бърнс започна с всички познайници на Доувърската пандела. Господин Виджей Пател се оказа мечтата на детектива.
– Този – когато се появи двайсет и осмият, заяви той.

От екрана ги гледаше лице, което съчетаваше колкото глупост, толкова и жестокост. Набит, с бръсната глава и обеца.
– Сигурен ли сте? Преди виждали ли сте го? Може би е идвал в магазина ви?
– Не, този не. Обаче него го удариха по носа.

Марк Прайс, гласеше надписът, следван от идентификационен номер. Вторият беше седемдесет и седмият, онзи с продълговатото изпито лице и мазната коса, падаща до възглавничките на ушите му. Хари Корниш. Господин Пател не изпитваше никакви съмнения и за двамата и не се бе замислил за повече от секунда-две, преди да ги разпознае. Бърнс изключи апарата. Електронният архив щеше да му даде пълните досиета.
– Когато открия и арестувам тези хора, ще ви помоля да присъствате на идентифицирането им – каза детективът. Собственикът на магазина кимна.
Когато си отиде, Люк Скинър отбеляза:
– Божичко, шефе, наистина нямаше да е зле, ако имаше повече като него.

Докато чакаха компютърът да им даде пълните досиета на Прайс и Корниш, Джак Бърнс надникна в стаята на Отдела за криминални разследвания. Човекът, когото търсеше, се беше навел над бюрото си. Пак тези формуляри, разбира се.
– Имаш ли една минутка, Чарли?

Макар все още детектив сержант, Чарли Коултър беше по-възрастен от Бърнс и от петнайсет години работеше в Доувърската пандела. Познаваше всички местни бандюги.
– Тия двамата ли? – изсумтя Коултър. – Истински животни, Джак. Не са местни, домъкнаха се преди около три години. Обикновено дребни престъпления. Кражби на дамски чанти, грабежи, джебчийство, побои, футболно хулиганство. Плюс едно-две сериозни наранявания. И двамата се лежали в затвора. Защо?
– Този път е тежка телесна повреда – отвърна Бърнс. – Вчера пребили един старец с ритници и човекът е в кома. Можеш ли да ми кажеш къде живеят?
– Последния път, когато чух за тях, бяха някъде на Хай Роуд.
– Не живеят ли в Гроув?
– Едва ли. Обикновено това не е техният район. Сигурно са били в квартала случайно.
– Движат ли с някоя банда?
– Не. Мотат се само двамата.
– Да не са педерасти?
– Няма такива данни. Вероятно не. Корниш беше арестуван за опит за изнасилване. На жена. Обвинението отпадна. Тя се отказа. Сигурно Прайс я е уплашил.
– Наркомани ли са?
– Не ми е известно. По-скоро са пияндета. Тяхната специалност са кръчмарските сбивания.

В този момент телефонът на Коултър иззвъня и Бърнс го остави. Електронните досиета излязоха и в тях имаше посочен адрес. Бърнс отиде при главен детектив Алан Парфит и получи разрешението, което поиска. До два часа следобед имаха съдебна заповед за обиск на въпросната квартира и двама упълномощени полицаи бяха взели пистолетите си от оръжейната. Десетчленната група се състоеше от тях двамата, Бърнс, Скинър и още шестима.

Операцията започна в три. Къщата беше стара и паянтова, определена за разрушаване, щом предприемачът успееше да купи всички сгради на улицата. Дотогава входовете ѝ бяха заковани, токът и водата – прекъснати.

Небрежно почукаха на олющената врата, после разбиха ключалката и се втурнаха вътре. Двамата бандити живееха на първия етаж. Стаите тук никога не се бяха отличавали с особен блясък, но сега бяха невероятно мръсни. Нямаше никого. Полицаите прибраха пистолетите си и обискът започна.

Момчетата от групата за обиск търсеха нещо, каквото и да е. Портфейл, нещо от съдържанието му, дрехи, обувки... Не пипаха особено нежно. Ако при пристигането им къщата представляваше скитническа бърлога, когато си тръгнаха, тя нямаше нищо общо с представата за мил роден дом. Ала откриха само един трофей. Зад един дрипав стар диван беше захвърлена мръсна тениска, чиято предница бе покрита със засъхнала кръв. Прибраха я в плик и надлежно ѝ поставиха етикет. Същото се случи с всички други дрехи. Ако в лабораторията откриеха по тях влакна от облеклото на жертвата, това щеше да свърже бандюгите с куция.

Докато групата за обиск си вършеше работата, Бърнс и Скинър обиколиха улицата. Повечето съседи бяха виждали двамата и никой не се изказа положително за тях, главно заради навика им да се прибират пияни и да вдигат гюрултия по малките часове. Само че никой не знаеше къде може да са в този августовски следобед."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg