Това е последното произведение на най-големия френски биограф от втората половина на XX век, публикувано след смъртта му през 2007 година. Описанието на живота и властването на Борис Годунов представлява същинско предизвикателство поради легендата, която го съпътства, гениално пресъздадена със слово и музика от творци като Александър Пушкин, Модест Мусоргски, Проспер Мериме, Алексей Толстой. Насаждан с години мит се руши трудно. Но умелият Анри Троая не се поколебава да го стори, като се позовава на най-новите открития на руски изследователи, и да извае истинския лик на Борис Годунов. Борбата му с лъжливи претенденти ... |
|
|
В книгата се проследява животът и делото на Климент и Наум - видни български учители, последователи на Кирил и Методий, работили през Средновековието у нас. Характеризира се времето на тяхната дейност, отношението на тогавашните управници, трудностите, които са срещали. Специално внимание е отделено на облика им, влиянието на Кирил и Методий върху личността им: Климент - предан и отзивчив към материалните и духовни потребности на народа, любещ децата, мъдър наставник, образец за младежта с моралната си чистота, работоспособност, всестранна дейност; Наум - обучаващ, привличащ и поощряващ учениците и последователите си към ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
|
Женските образи сякаш отсъстват в историята, а гласовете им са тихи, приглушени, присъствието им незабележимо... Книгата "Латифе ханъм" представя събитията през една нова перспектива - женската. Биография и същевременно любовна история. Малцина у нас знаят, че Кемал Ататюрк е бил женен. За съпругата му Латифе ханъм нищо не се знае. Основната причина е, че след женитбата им ала франга и развода им ала турка, за нея не се говори. Интелигентната, образована радетелка за права на туркините напълно съзнателно е изтласкана от историческата сцена в опасенията да не разкаже нещо, което ще урони авторитета на знаменития ... |
|
|
Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
Третият том от съчиненията на Захарий Стоянов включва неговите трудове свързани с такива титани на Българското възраждане като Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Тук е и книгата му "Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитъра и Стефан Караджа". Изданието е придружено от бележките на Тодор Ташев. Поместени са статии от Александър Бурмов, Стефан Каракостов и Николай Жечев. "И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
"Започвам дълго отлаганата си книга за личността и делото на Йордан Вълчев. Обещал съм му я в писмо до него през 1978-а, а сега е зимата на 2003-а. Между изреченото като идея намерение и началните практически усилия зее пропастта на цяло четвърт столетие. Това не са просто години изтекъл живот. В неговите рамки станахме свидетели на изключителни политически промени, особено спрямо съдбата и. Вълчев и смисъла на неговото съществуване. Самият той в напрегнатата им атмосфера приключи земния си път. И върху мен като автор този отрязък със събитията си не премина незабелязано - наложи своя отпечатък върху илюзиите и ... |
