Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Съвременникът Йордан Вълчев остави като наследство в архива си и автобиография, и водени "дневници". Чрез тях - след като го бе правил в разкази, романи, публицистика и календаристика - простичко и безхитростно заговори за себе си и ни приобщи към противоречивото лице на своето време. А той беше велик жизнерадостник и човек на съзиданието."Дневниците на писателя дисидент" излезе в края на декември 2004г., привлече вниманието на критиката и на читателите през първите месеци на 2005-а. Поради скромния си тираж и създалия се повишен интерес книгата бе бързо изчерпана на ... |
|
|
„Ако се гледа по-широко на нещата, ако се има предвид какво реши съдбата, като ме направи не просто участник в един от най-големите поврати в историята, но и човекът, който даде инициативата за процеса на обновление и го придвижи – на мен ми провървя. Аз почуках на вратата на историята и тя се отвори, отвори се и за тези, за които се стараех. Не съм се стремял към властта заради самата власт и не съм се опитвал да налагам моята воля, каквото и да ми струваше.“ Михаил Горбачов ... |
|
|
"На 14 февруари 2009 г. се навършват 100 години от рождението на големия лечител, учен и човек - академик Ташо А. Ташев. Това бе поводът преди по-малко от половин година някои от неговите ученици и работили с него колеги да се съберат и се опитат да организират скромен научен симпозиум, посветен на неговата памет, както и да издадат този сборник. Особено сме благодарни за помощта, която ръководството на БАН и лично нейният председател акад. Н. Съботинов ни оказаха, и особено за топлината и разбирането, които получихме от дъщерята на Ташев - госпожа Бистра Ташева-Бобева, която ни предостави богат снимков материал. ... |
|
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
|
"Вече две десетилетия Елена Николай не е между нас и именно тази дистанция във времето ни дава възможност обективно да намерим нейното място в историята на оперното изкуство: без всякакво съмнение българката е в тройката най-забележителни мецосопрани на отминалия век. Поне великите Мария Калас и Тулио Серафин я поставят на най-горното стъпало!" Александър Абаджиев "Елена Николай бе не само забележителна Азучена, Амнерис, Ортруд. Тя се справяше великолепно с всички роли - от най-скромната до най-сложната. Феноменален грас, завладяващо артистично присъствие - това виждах цели 30 години от дебютния ни ... |
|
|
В интригуващия, изпъстрен с документирани свидетелства на времето разказ за живота на легендарния музикант и бохем Йосиф Цанков читателите вероятно ще разпознаят и публицистичния темперамент на топжурналистката Валерия Велева, която не крие симпатията си към отсъстващия събеседник на поредния си интимен диалог. Но именно това необичайно предизвикателство се оказва и печелившия ход за авторката, а безпогрешно улученият баладичен тон на нейния разказ възкресява не толкова легендата на един музикантски живот, колкото емоционалната памет на всички, които са имали щастието да попаднат в неговата магнетична аура. ... |
|
|
Роман от спомени. ... Със своеобразно заклинание Левчев завършва автобиографичната си книга "Ти си следващият": "Ако имам дни, ще трябва да отговоря на още някои въпроси в един бъдещ роман". Ето го и изпълненото обещание, ето романа от спомени, в който са посветени немалко страници на невероятната Ванга, на разбулването на митовете около Людмила Живкова, на Софийските писателски срещи. И разбира се, на "срутването на системата"."Панихида за мъртвото време" не е просто мемоарна книга на една голяма личност - тя е личната изповед на поета и човека Любомир Левчев. Авторът ни връща ... |
|
|
Първата любов на Назъм Хикмет - Суат Дервиш - е жена, която никога не прекланя глава. По-малката дъщеря на аристократично семейство, тя е една от най-значимите жени-журналисти в края на Османската империя и първите години на Републиката. Тя е турски писател, чиито произведения са харесани и преведени на много езици. В България през 60-те години на ХХ в. особено популярен е нейният роман "Затворникът от Анкара", преведен на български език. "Тя е първата любов на Назъм Хикмет, съпруга на Решат Фуат Баранер - организационен секретар на Турската комунистическа партия. Омъжвала се е няколко пъти, защото е имала ... |
|
|
Политическая биография (с культурологическим компонентом). ... Монографията на известните у нас учени-българисти Г. Чернявски и М. Станчев е посветена на една забележителна личност в българската история - Георги Бакалов. За първи път се изследва цялостната биография на Г. Бакалов, включително емигрантския период в бившия Съветски съюз и завръщането му в България. Въз основа на неизвестни досега архивни материали предимно от руските архиви авторите показват Г. Бакалов като обществен деец, учен и литератор, преводач и публицист. Разкрити са както идеализмът на Г. Бакалов, така и противоречивите черти на неговия характер - ... |
|
|
Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
