Женските образи сякаш отсъстват в историята, а гласовете им са тихи, приглушени, присъствието им незабележимо... Книгата "Латифе ханъм" представя събитията през една нова перспектива - женската. Биография и същевременно любовна история.

Малцина у нас знаят, че Кемал Ататюрк е бил женен. За съпругата му Латифе ханъм нищо не се знае. Основната причина е, че след женитбата им ала франга и развода им ала турка, за нея не се говори. Интелигентната, образована радетелка за права на туркините напълно съзнателно е изтласкана от историческата сцена в опасенията да не разкаже нещо, което ще урони авторитета на знаменития турски реформатор. Биографичната книга обаче извежда в нова светлина личността и забуления живот на модерната съпруга на Ататюрк.

Книгата на Чалъшлар е първата обширна биография на Латифе ханъм, която е била омъжена за Ататюрк в продължение на около две години до развода им през 1925 г. Романът е посрещнат с голям интерес от читателите, тъй като официално нищо не се е говорело за причините за развода на историческата двойка, нито пък се е споменавало нещо за взаимоотношенията Латифе - Ататюрк. Публикуването на каквито и да е подробности, дори най-бегли данни и факти по темата, са били абсолютно забранени. До публикуването на романа Латифе е възприемана като разглезена жена, а в Турция говорели за нея като "нещастието", сполетяло Мустафа Кемал. Биографичната книга обаче извежда в една нова светлина личността на Латифе. Историческите книги и чуждите медии, които по онова време са игнорирали жените, я описват като предвестник на реформите в Турция.

В периода 1923 - 1925 г. съпругата на Ататюрк се проявява като прогресивен държавник, без покривало на лицето и същевременно ревностна защитничка за правата на жените. Латифе е играла значителна роля при първите стъпки в годините на създаването на републиката в Турция. Нейно съкровено желание е било да бъде избрана за депутат като е настоявала пред съпруга си да се даде право на жените да влизат в парламента. Тя следва право във Франция, завършила е американски колеж, дъщеря е на един от най-богатите хора в Измир и сред първите еманципирани дами в Турция. След развода с Мустафа Кемал, Латифе преживява половин век в пълна изолация. В завещанието си тя изрично забранява да се говори с роднините ѝ до второ поколение. Написва спомените си, а намиращите се у нея ценни документи предава за съхранение в банков сейф с поръката да ги отворят, когато му дойде времето.

За да представи правдоподобно книгата си, над която работи почти 2 години, авторката е проучвала вестници, исторически студия, биографични книги, устно разказани исторически факти. Като резултат успява да съчетае гледната точка на жената, романиста и документалиста. Авторката повдига завесата за въпроси като окупацията на Беломорска Тракия от гърците и др. подобни, които безспорно са интересни за българския читател.

"Революционната ни история, по-точно историята на Републиката, не може да бъде написана, без да се проучат документите на Латифе ханъм."
проф. Решат Кайнар, (10.04.1979 г.)