Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Петстотин години, побрани в по-малко от петстотин страници... Събитията в Америките от времето преди Колумб до войните за независимост от ранния ХІХ век, създаването на новите нации, икономическото и политическото им развитие и търсенето на идентичност през изтеклото столетие - това са процесите, около които професорът по история в Университета "Вандербилт" гради своя анализ. Сблъсъкът на народи и култури - местни американци, европейци и африканци, определя облика на Латинска Америка и ú придава онова единство и разнообразие, което авторът извежда като централна тема в краткото, но изчерпателно изследване. ... |
|
Издание, което трябва да намери място във всеки дом! ... Проф. Светлин Кираджиев се наема с тежката - с оглед динамиката на промените - задача да осъвремени географската информация в "Енциклопедичен географски речник на България". Впечатляващият със своя обем и подробна информация труд е подготвен според сегашното административно делене на страната. Този речник съдържа актуална информация за над 5000 обекта, обхващащи: всички области; градове; голяма част от селата; планини; низини; котловини; проходи; реки; водопади; пещери; резервати; язовири; природни забележителности; планински и морски ... |
|
В основата на египетската писменост лежи родилата се от рисунката пиктография. От нея води началото си йероглифната писменост. Йероглифната писменост възникнала на границата между четвърто и трето хил. пр. Р. Хр. и просъществувала до IV в. сл. Р. Хр., като дала живот на други два вида писменост: йератика и демотика. Йератиката - скорописен вид писменост - се появява през III хил. пр. Р. Хр., а демотиката - съчетание на скоропис с принципи на стенографията - през VII в. пр. Р. Хр. Интересът към египетската писменост датира от Античността. Още Херодот отбелязва, че египтяните имали два вида писменост - свещена и народна. ... |
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Изминаха 100 години от организирания и осъществен от Триумвирата на Османската империя геноцид на арменския народ. Според подкомисията за човешките права при ООН това, което турците са причинявали на арменците по време на Първата световна война, е случай на геноцид съгласно определението на конвенция на ООН за геноцид 2.07.1985 г. ФРГ призна еврейския Холокост, Република Турция не можа да стори това за арменския геноцид - вече 100 години. По случай 24 април 2014 г. президентът на Република Турция Реджеп Ердоган излезе с ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... "Книгата "Султан Махмуд II и краят на еничарите" е класически труд по политическа история. Тя е документален разказ за първите осемнадесет години от управлението на тридесетия османски султан, който започва с драматичното му възшествие на трона през юли 1808 г. и завършва с "щастливото събитие", както било наречено ликвидирането на еничарския корпус през юни 1826 г. Фактологичното изложение подробно и точно следва хода на събитията. Дългият низ от проблемни ситуации чертае етапите и мащабите на ... |
|
Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа - времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж - прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците. Александър Стоянов (1987 г.) завършва ... |
|
Берлинският конгрес приключва на 13 юли 1878 година и слага край на Източния Въпрос. Същият ден официално е подписан т. нар. Берлински договор, който постановява де юре и де факто създаването на Княжество България. Българската освободителна кауза най-после се промъква успешно през международната политическа конюнктура, която този път не е особено благоприятна. След 482 години българската държава отново възкръсва като самостоятелен политически субект в Европа. Нейното възкресение чрез Априлското въстание е безспорно най-крупното постижение, което бележи поврат в новата ни история и поставя началото на съвременна България. ... |
|
Османските завоевания в българските земи са съставна част от един продължителен процес, който води до съществен поврат в историята на Балканите и съседните региони в Централна и Източна Европа. Основната идея на настоящата книга е да запознае читателя с постигнатото в изследването на османската експанзия. В синтезиран вид е представена по-далечната предистория на събитията от XIV - XV в. - овладяването на византийска Мала Азия от селджукските тюрки, политиката на Иконийския (Румския) султанат и ролята на татарската (монголската) хегемония в движението на нови тюркски номадски маси от Средна Азия и Иран към Мала Азия и ... |
|
"Цар Иван Александър е представен по оригинален и убедителен начин в този сравнително кратък текст. В своя стегнат и синтезиран разказ авторът не е пропуснал нито едно важно политическо събитие и културно явление от онази наситена с драматизъм епоха. Напротив, Николай Овчаров е успял да оцени по новому някои от най-важните военни и дипломатически акции на българския цар, да представи свои оригинални идеи, свързани с вътрешната и външната политика, духовната сфера, и т.н. При това не само да "освежи" картината с наблюденията си като археолог и проучвател на градове и крепости, но, малко или много, да ... |
|
В началото на ноември Питър пристигнал от Лондон в България, за да опознае страната. Срещнал се с Павлина, с която се познавали от Англия, и нейната приятелка - Христина. Тримата решили да посетят Крушунските водопади. На следващия ден групата пристигнала в с. Крушуна и тръгнала нагоре по екопътеката. Времето било слънчево и топло за сезона. Вървели бавно и се наслаждавали на природата. Преминавайки през един от мостовете по екопътеката, в подножието на скалата, която се издигала над моста, Христина видяла как пада струйка пръст, но решила, че това е част от атракцията. И през ум не ѝ минало, че става въпрос за ... |