Избрано ... „Епохата, която завърши, беше изпълнена с много илюзии. Изданието, което предлагаме на вниманието на читателите, трябва да ни освободи от още една. Свободният човек прави свободен избор. Всеки има право да приеме или не Карл Маркс. Важното е да има предвид действителния Маркс, а не фалшивия му образ – обожествен или сатанизиран. А досегът с автентичното творчество на мислителя от Трир (Париж, Брюксел, Лондон) най-добре разсейва повърхностните представи, опровергава идеологическите етикети, разпада елементарно слепените образи. Прочитът на Маркс може да покаже колко неточни възгледи разпространяват и ... |
|
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
Малки философски съчинения. ... "Шопенхауер е действителен човеконенавистник - не мним, а истински. Неговата омраза към човека не е поза, а мироглед. Тя обхваща както човечеството като цяло, тъй и неговите национални подразделения. Англичаните са завършени лицемери, италианците - съвършени безсрамници, американците - пошли. за французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа: французи. Антисемитизмът на Шопенхауер е направо свиреп, но не е пощадена и собствената му нация - немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост. "Всяка нация се подиграва на другите и ... |
|
|
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Физика". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, естетически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. Вторият том съдържа естественонаучните и натурфилософски трактати на Аристотел. Той се състои от четири части. Първата от тях ... |
|
|
Последната (незавършена) част на фундаменталния труд на Тома Аквино "Сума на теологията". ... |
|
|
В книгата “Професионална етика и туристическо поведение” са разгледани подробно основите на професионалната етика в туризма и особеностите при поведението на туристите. Учебникът е предназначен основно за учениците от професионалните гимназии, в които се подготвят специалисти от професионалните направления “Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг” и “Пътувания, туризъм и свободно време”, като ще бъде полезно и за всички останали кадри, свързани професионално с туристическите услуги, както и за ползващите тези услуги. Съдържанието на учебника е съобразено с учебната програма по същия предмет, утвърдена от МОМН. В ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Религията, все едно дали е възникнала като творение на собствената фантазия на един народ или му е натрапена отвън, с огън и меч, все едно дали е политеистична или монотеистична или както и да я определяме, почти винаги е играла своята кога положителна, кога отрицателна роля в живота на народите, затова и нейната философска трактовка или философията на религията, независимо дали се е наричала точно така или не, съставлява важна част от философията на Хегел през всички периоди на нейното развитие. ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без ... |
|
|
Разказ за философиите, за Бога и за злото... ... Проблемът за злото - това е най-важният за умовете на учените от XVII век проблем. Техният стремеж е да помирят очевидния факт, че светът е пълен с грях и страдание, с твърдото убеждение, че Вселената е създадена от безкрайно добър, мъдър и всезнаещ Бог. Как да се схване правилно идеята за бога? Как действа той? Какви способности и възможности има? До каква степен неговото поведение подлежи на рационално обяснение? Можем ли винаги да разберем и оправдаем действията му? Дали Вселената е продукт на мъдростта, на доброто и красотата?... Или всичко е резултат от произволна ... |
|
|
След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
