Книгата Старогръцки легенди и митове от професор Н. А. Кун - един от най-авторитетните изследователи на старогръцката култура - представлява сборник от предания за богове, герои и чудовища. Описани са приключенията и подвизите на хора, надарени със свръхестествена сила, смелост и ловкост. Познаването на старогръцката митология е задължително за преподавателите по история, литература, изкуствознание, както за студентите и за учениците от горните класове. ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
Книгата включва един от най-фундаменталните трудове на немския философ, създал теорията за "свръхчовека" и култа към "волята за власт" като първична движеща сила на човешката история. Неговите трудове оказват значително влияние върху философската мисъл (философията на живота, прагматизма, екзистенциализма, Бергсон). ... |
|
|
В "Парерга и паралипомена" е включена "Афоризми за житейската мъдрост", която превръща не особено известния мислител в прочут философ. ... От сравнително скромната цел да се опише животът, да се дадат принципите на една по-цялостна философска антропология, възпитателят Шопенхауер плавно преминава към наставленията за живота - за възможно най-разумния начин да се прекара онзи отрязък от време, който ни е даден от раждането до смъртта. И в това отношение ненадминати по сила и блясък са неговите "Афоризми за житейската мъдрост". Сам Шопенхауер е далеч от идеята за етическо-назидателен трактат. ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
Тази книга е изгаряна по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като е била настолна книга на пилотите камикадзе, които именно от нея се учат на презрение към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от неговите най-крайни версии. Но и животът на японците в мирно време, японският бизнес и пр. в много голяма степен е изграден в съответствие с принципите, представени в тази книга. В нея е събрана и много житейска мъдрост - парадоксална и характерна за японския XVII в. смесица от шинто, конфуцианство и дзен, която обаче в много отношения се оказва валидна за всички страни и ... |
|
|
"Философията на Плотин не е само мит, любов, смърт, живот, съзерцание на отчетливи форми и екстаз, а тя е и неимовернеквилибристика с най-тънки логически категории... Ако в отрицателен смисъл тя е отреченост от всичко земно и материално, то в положителен смисъл е реставрация на старинната гръцка митология и на платоно-аристотелистката диалектика, но също и необходимата за всичко това твърде изтънчена култура на вътрешните усещания и умозрения."А. Ф. Лосев Бележка на преводача Винаги съм бил убеден, че преводачът не бива да занимава читателя със собствените си проблеми. При все това този превод се нуждае от ... |
|
|
Тъй като преподаващият католическата истина не само трябва да обучава напредналите, ами негов дълг е и да образова начинаещите, съгласно думите на Апостола в Първото послание до коринтяните, 3:1-2: "като на младенци в Христа, с мляко ви нахраних, а не с твърда храна"; намерението и замисълът на това ни произведение е да предадем съдържанието на християнската религия по начин, подходящ за образоване на начинаещи. Наистина, писанията на разни люде твърде много объркват новопосветените в това учение - било защото в тях са прекалено много безполезните въпроси, раздели и доказателства; било защото онова, което ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
"Основата на правото е изобщо духовното и неговото най-близко място и изходна точка - волята, която е свободна; така че свободата съставлява нейната субстанция и определение и системата на правото е царството на осъществената свобода, светът на духа, създаден от самия него като една втора природа." Георг Вилхелм Фридрих Хегел ... |
|
|
Книгата е том 3 от поредицата "История на западната философия" на издателство "Skyprint". ... В третия том на това несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост произведение, е разгледано развитието на философията от Ренесанса до наши дни и нейните най-бележити представители през този период: Макиавели, Еразъм, Мор, Бейкън, Декарт, Спиноза, Лайбниц, Лок, Бъркли, Хюм, Русо, Кант, Хегел, Байрон, Шопенхауер, Ницше, утилитаристите, Маркс, Бергсон, Джеймс, Дюи. ... |
