Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
"За да напише човек такава книга, трябва да обича страстно и безкористно изкуството, да обича, разбира се, и художника. Авторът притежава в пълна мяра тези качества. Но заедно с любовта, ентусиазма и възхищението, които пронизват цялата книга, всичко това не се е изляло в някакво славословие, венцехваление или канонизиране на образа на Златю Бояджиев. Точно обратното, авторът е успял да съхрани нужната дистанция, която му е дала възможност да съчетае близкото и далечно виждане за твореца. Не вае паметник, не прави икона, а представя един динамичен образ в цялата му сложност и противоречивост, от което великите ... |
|
"Моето невероятно пътуване към бягането на свръхдълги разстояния." Скот Юрек Да участваш в ултрамаратони е лудост! Бадуотър например е дълъг 217 километра и се провежда всяка година в огнената паст на Долината на смъртта през месец юли, когато и на сянка температурата надвишава 49°С. Малцина успяват дори да финишират. Скот Юрек обаче пресича финалната линия първи, при това две поредни години. И поставя рекорд! Вече повече от 20 години неговото име е сред водещите в жестокия свят на бягането на свръхдълги разстояния. През 1999 г. никому неизвестният Юрек става пръв на Западните щати - състезание на 160 ... |
|
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва журналистика в Софийския университет през 1967 г. Работи във в. "Народна младеж" (1968 - 1969) - като редактор, в БТА (1970 - 1973) - като редактор, в БНТ (1973 - 2000) - като редактор, зам.-главен редактор и продуцент, водещ и продуцент на обзорното информационно политическо предаване "Панорама", в Нова телевизия (2000 - 2001) - като директор на Новини и актуални предавания, в Би Ти Ви (2004 - 2006) - като водещ на телевизионната игра "Вот на доверие". Автор е на книгите "Идвам от Израел" (1986), " ... |
|
Камбаната биеше на умряло и всеки в Ница знаеше за кого бие: Николо Паганини беше починал... Часове преди смъртта на високопоставения гост в града с бясна скорост се бе разпространила мълва, която даваше нова храна на старите слухове за някаква ужасна тайна на Паганини... ... |
|
В своята биографична книга "Една фурия на 90", в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива "гаменския" си нрав, както сама го определя. Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството ѝ, нито са се замъглили преценките ѝ. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството ѝ ги изтрива. Как да не завиждаш? Светът минава през сетивата ѝ, дава им острота и сила, които са наистина ... |
|
Ех да бях богатско чедо, Буров да ми беше дедо, Дубъл екстра щях да пуша, мъката си да потуша. (хашлашка улична песен от 30-те години на ХХ в.) "Няма друг българин, за когото творческият ъндърграунд да е написал подобна проста и велика ода. Няма друг сред финансистите на Третото царство, който да е бил еднозначен синоним на лице, обгърнато с тайнство имане и разкош. Същевременно няма и друг голям български политик, който да е така непознат за обществено-политическите си заслуги, за сметка на стопанските. В някакъв смисъл България величае прекомерно банкера Буров, за сметка на изключителния политик. Когато у дома ... |
|
Световният бестселър Шантарам е роман с елементи на биография от лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс. Роден в Мелбърн през 1952 г., след разпадането на брака си Дейвид Робъртс развива хероинова зависимост. Извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за 3 месеца (1977) успява да задигне 38 000 долара. Наричат го бандита-джентълмен заради маниера му да е любезен и да използва думи като моля и благодаря по време на обирите. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит ... |
|
Спомените на забележителния хайдушки войвода и виден деец на Освободителното движение са под литературната редакция на Николай Хайтов. Освен че са безценно свидетелство за важни събития, белязали времето на борбите за свобода, те доразкриват представите ни за личности като Любен Каравелов, Васил Левски, Г. С. Раковски и др. "Панайот Хитов ни въоръжава с едно познание и чувство за неговото хайдушко време, което е незаменимо. Отсега не може да се предвиди кому и за какво ще бъде най-полезно то. Това е познание за българина, за неговата душа, за неговите душевни трепети и борби за свобода, за неговия страдалчески ... |
|
Разкази на очевидци ... |
|
Историкът и биографът Гейл Е. Крисчънсън, два пъти номиниран за наградата Пулицър, е автор на редица изследвания, посветени на съвременната астрономия и нейните създатели. Добър познавач на епохата, откритията и живота на великия Нютон, обрисува по завладяващ начин образа на учения, а и на човека с всички негови недостатъци. През 1665 г., когато поради чумна епидемия Кеймбриджкият университет е затворен, младият и неизвестен тогава Исак Нютон се оттегля в родния си дом. Далеч от суетата на академичната общност, той се впуска в едно от най-грандиозните интелектуални начинания в историята на науката: започва работа върху ... |
|
Още една поредица от десет блестящи майстори на изкуството, предложени от Вазари в неговите Животописи. Плеяда от зашеметяващи творци, принудили преводача да провокира мисленето ни със сполучливото заглавие към предисловието, приканващо ни на лов за великани и лилипути. Но въпросът за големите и малките в изкуството стои не от вчера. И въпреки това, ако ние считаме за лилипути фигури като Чимабуе, който пръв в Италия се опитва да разчупи византийския канон в живописта и показва ново отношение, чувствата и емоциите на човека; Мазачо, който се старае да изобразява реалистично фигурите без скованост и прекалена ... |