"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
В тези разкази Алек Попов се обръща към стилистиката на класическата ренесансова новела, позната ни от Декамерон на Бокачо, за да я обогати и надгради с нови теми, съвременно светоусещане и лексика. Той дава пълна свобода на въображението си, като създава виртуозни сюжети и галерия от ярки, запомнящи се образи, чиито житейски перипетии и вътрешни катарзиси ги карат да търсят и да преоткриват себе си. В книгата са включени и някои от най-впечатляващите разкази и новели на писателя, излизали през годините. Необикновени истории с привкус на магия и мистерия, изпълнени със смайващи обрати, свеж хумор и самоирония. ... |
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.""Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само.""Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.""Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
Подобно на Джон Фаулз, героят на Магът Никълъс отива да преподава английски в училище на един гръцки остров. Там се запознава с Конхис, тайнственият маг, благодарение на чиито като че ли свръхестествени способности Никълъс става обект на странни експерименти на границата между сън и реалност. Прелъстен от две сестри близначки, той се опитва да отгатне кой стои зад всичко това и каква е целта на тази сякаш предварително подготвена постановка, като мислено се връща в миналото, вглежда се в себе си и в хората, които го заобикалят, размишлява над всякакви естетически, еротични, метафизични въпроси. Роман загадка, метафикция, ... |
|
Романът Ловецът на пеперуди възкресява мита за дунавската Атлантида и нейните обитатели. Сюжетът се гради на народното поверие, че когато човек умре, на другия ден идва пеперуда, която каца на гроба и отнася душата на мъртвеца. Всяка една от пеперудите в романа е огледален образ на починалия. Истински калейдоскоп от човешки души от цялата земна география. На границата между живота и смъртта всеки от тях намира своя път към безсмъртието. Най-ценната, 88 -ата пеперуда, идва за главния герой Лазар Караиванов (Костуро)."Отдавна не бях чел толкова добре написан български роман. Историята на изчезналия вече дунавски ... |
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
"Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до "микроскопичните точки на реалността", за да "рециклират амалгамата на всички непотребности". Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. ... |
|
В името на децата Мария Монтесори взема най-тежкото решение в живота си. Рим, краят на XIX век. Докато в Лондон, Париж и Берлин ври и кипи от женски движения и мъжете почти са свикнали вече с факта, че жените могат да гласуват наравно с тях, във Вечния град оспорват дори мисълта, че една жена може да е умна колкото един мъж. Жените в крайните квартали се трудят и живеят при нечовешки условия, а жените в централните части тънат в охолство в сянката на своите палаци. Но и едните, и другите са еднакво далеч от равноправието със своите съпрузи. Само тук-таме се появява някоя бяла птичка, претендираща за еднакви умствени ... |
|
"Понякога геният... се гмурва в най-горчивия край на своето сърце."Това са думите подчертани в последната книга, която Паул Целан (1920 - 1970) чете. Чувствата, разпръснати межди мислите, отчужденият език, историческата травма от Втората световна война... Отправните точки, от които може да се чете творчеството на Целан, един от най-изтъкнатите немскоезични поети на XX век, не могат да бъдат изброени. Настоящата антология, подготвена по повод на 100-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта му, предлага нов превод на някои от неговите най-емблематични произведения. ... |
|
Книга за Кирил Христов. ... "Първоначален тласък за книгата ми даде стъписването и недоумението на младите хора, когато чуят името. Те питат: "Кой е Кирил Христов?" Литературните програми на училищата неизбежно се обновяват, техният обем не е безкраен и под натиска на новите автори биват изтласквани някои по-стари. Той има тази нещастна участ. Но въпреки всичко, мястото му на класик на българската литература не може да се оспорва. Пророчество е епитафията на поета: "- Ти, който цял живот безумствуваш за слънце, как ще лежиш в тъма и студ, довека сам? - Щом закопаят ме, ще бъда като зрънце: обилния си ... |
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |