"Баща ми беше градинар. Сега е градина."Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа " ... |
|
73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало... Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до многобройните му, всеотдайни читатели в България. В Кривата на щастието, издателство Вакон е събрало едни от най-добрите му текстове, публикувани през последните години в различни родни медии, някои от които с над 70 хиляди прочитания в онлайн пространството. Стилът на писане на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце ... |
|
След провала на телевизионната си кариера и на предната си връзка Бенте е напът да излезе от душевната криза, намирайки успокоение и своето поприще като сомелиерка в стокхолмски винен бар. Но Съдбата не е решила да я остави на мира и нахлува в живота ѝ с открита край бреговете на Франция стара бутилка вино, на която има месингова плочка с надпис на шведски. Кой и кому я е пратил преди 80 години, от коя винарна е виното, какво иска да каже текстът от плочката... Все въпроси, които сомелиерката Бенте трябва да разгадае и да представи в телевизионно предаване. Неотдавна Дидрик, историк и телевизионна звезда, е узнал, ... |
|
Докато английският фантаст Хърбърт Уелс си представя машината на времето като велосипед, Рьоне Баржавел, един от създателите на френската научна фантастика - като скафандър, Дж. К. Роулинг - като времеврът с пясъчен часовник, в творбата на Кавагучи тя е едно легендарно токийско кафене, носещо името на неаполитанска песен, Фуникули-фуникула. Магичен стол пренася четири жени през времето, за да срещнат отново любим човек, да се опитат да поправят разстроени взаимоотношения, да престанат да изпитват съжаление за случилото се... Авторът поднася вълнуващи житейски истории, чудати пътувания във времето, които с нищо не ... |
|
Продължението на Не затваряй очи. ... "След забележителния роман Не затваряй очи - по който бе реализиран първият игрален филм на православна тематика в България - сега Мартин Ралчевски ни предлага негово индиректно продължение. Николина е вече възрастна, а Анна е красива млада жена, на която предстои сватба. Нежелана бременност обаче променя всичко. Простимо ли е престъплението? Колко силно е последното обещание? Има ли поправителен изпит в живота? Последно обещание е дванайсетата поредна книга на Мартин Ралчевски и десети негов роман." От издателствово "Искрената любов и сбъднатата молитва ме ... |
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |