Книга двадесет и пета от поредицата "Философия за всеки". ... Ибн Сина, известен с латинизираната форма на името си Авицена, е вероятно най-значимият арабски философ, учен и енциклопедист и един от най-великите мислители в средновековния свят. Работи по обширни по обем теми - от човешкото тяло и законите за движение на небесните светила до принципите на възприятието, понятието за душа, математически парадокси, естетически проблеми, особеностите на езика и какво ли още не. Заради уникалната амалгама от тезите на аристотелианството и на ислямската теология във философските му разбирания учените го определят като ... |
|
Четирите добродетели на стоицизма. Съдбата помага на смелите. Със "Зовът на смелостта" Райън Холидей, авторът на "Твоето его е врагът" започва нова поредица. Тя също е посветена на неговата любима тема - философията на стоицизма, като тук тя е разгледана през четирите основополагащи добродетели на стоиците, превърнали се и в основни ценности на обществата от Античността до днес: смелост, увереност, справедливост и мъдрост. И тук Райън Холидей разказва истории от най-различни периоди, от най-различни области. Той намира примери за смелост и героизъм насред ужасите на концлагерите, сред сковаващите ... |
|
"Това откритие ще ви направи свободни. В продължение на хиляди години ние пропускахме истината, защото не виждахме онова, което е пред нас. Разсейвахме се с проблеми и житейски драми, с новини и светски събития и подминавахме най-великото откритие, което е точно под носа ни - откритието, което може да сложи край на страданието ни и да ни изстреля във висините на вечното щастие и блаженство. Всеки въпрос ще получи отговор, всяко желание ще бъде изпълнено. Вече няма нужда да се страхувате или да страдате. Това е най-великото откритие в живота ви. Това е вашата съдба." През 2006 г. обичаната авторка Ронда ... |
|
За Румен Стоянов, доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |