Най-големият, най-тихият, най-истинският, най-далечния, най-милият, най-бързият и аз. Историята на седем братя - това е като в приказка, в която най-малкият накрая се оказва най-умен и най-голям късметлия. За собственото си детство като най-малкия от седмина братя разказва фламандецът Барт Муярт. Днес той е изключително популярен в международен мащаб, четен и обичан, както и многократно награждаван писател, преведен на повече от 20 езика. Спечелил е Мемориалната награда Астрид Линдгрен (2019), най-голямата награда за детска литература (50 000 евро). Световната критика определя Братя като съкровищница от спомени за ... |
|
|
Книгата съдържа 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме."Разкази" от Наталия Мешчанинова - една от най потресаващите книги, които съм чел." Манол Пейков "С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила." Галина Юзефович, " ... |
|
|
"Името ми е Дамян" (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта "Раста с книга". Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
"Някога тази страна принадлежеше на престъпниците, а сега е на полицията, така че трябва просто да приеме, че за него и хората като него нищо не се е променило и никога няма да се промени. Нуго и Коба винаги ще си останат такива, каквито са: всяка вечер ще пият заедно, а Коба ще се опитва да се измъкне преди Нуго, наблъскан с алкохол и химия, ще започва да крещи и да псува, а съседите ще заключват прозорците и вратите си. Трябва да свикне с факта, че съседите му и целият свят около него никога няма да се променят. Ще бъдат построени футболни игрища, пукнатините ще бъдат покрити с нов слой асфалт, входовете ще се ... |
|
|
"Семездин Мехмединович чертае със съкрушителна точност и яснота сгромолясването на цял един свят. Той притежава безпощадната страст към истината, характерна за младия Хемингуей." Пол Остър "Мехмединович пише за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. Мехмед, червената бандана и снежинката е книга, с която започва и завършва историята на литературата." Миленко Йергович "Страшна и прекрасна книга, великолепна в прославата на писането и възвишена в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като ... |
|
|
"Как да живеем с другите? Различни. Вярващи. Безпътни. Възможно ли е да изпитаме емпатия, да се опитаме да ги разберем? Да им помогнем по Пътя. Романът на Мария Лалева Пътища от огън навлиза във взривоопасната зона на човешките взаимоотношения. Зона на търпимост и вглеждане в другия. Роман, който говори за нас днес - кои сме? Човеци ли сме? Във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере заедно, да ни успокои, че можем да живеем с другите. Бежанци тръгват по Пътя на личното спасение, за да преминат през Ада на човешкото отхвърляне, но и да намерят смисъл в приятелството с непознати. След успеха на ... |
|
|
"Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ." Габриела Георгишор "Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалечната ни история." Михня Бълич "Гласове от дистанция е книга за семейството, но ... |
|
|
Майстор на прозата, Александър Прокопиев умее да разказва истории, които увличат с интригата си, вълнуват с емоциите си и не на последно място - остават за дълго в мислите ти. Александър Прокопиев олицетворява постмодернистичното течение в литературата на Северна Македония. Издал е двайсетина книги, превеждан е на много езици. Името му е споменато в Енциклопедията на Сорбоната Les Lettres Europeanennes редом до имената на Орхан Памук, Херта Мюлер и Елфриде Йелинек. Артистичен директор е на Международния литературен фестивал PRO-ZA Balkan. ... |
|
|
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете? Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка - новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче. Затрогващ и хуманен, Рана e отзвук от жестоките болки на една ... |
|
|
Годината е 1941 г. Германската армия наближава покрайнините на Ленинград. Марина, заедно със своите колеги, е натоварена с печалната задача да свали картините от стените на Ермитажа, да събере всички ценни артефакти и да ги опакова, за да бъдат изпратени някъде далеч, в безопасност от нацистите. Но въпреки че рамките вече са празни, в тях тя продължава да вижда шедьоврите на европейското изкуство. И след като мъжът, в когото е влюбена, изчезва на фронта, а Ленинград бавно потъва в отчаяние, мъчителен глад и студ сред постоянни бомбардировки, творбите на великите художници от стените на Ермитажа остават запечатани в ... |
|
|
Прощален роман - реквием за живота и смъртта. За това кой има право да убива и кой не. Основното действие на романа на Чингиз Айтматов Когато планините падат (Вечната годеница) се развива високо в планините Тяншан, където се пресичат трагичните пътеки на две страдащи същества - човек и снежен леопард. И двамата са жертви на времето, жертви на обстоятелствата, заложници на собствената си съдба. Желание за отмъщение води Арсен Саманчин, известен журналист, в родното му село, където се ловят снежни леопарди за саудитски петролни магнати... Изконна хранителна йерархия, ненарушена до днес, преустроила съдбите на милиони ... |
