С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на Благоразумната възраст е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела Монолог, най-френетичната и неудържима творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук ... |
|
През 1920 г. един журналист е изпратен със задачата да отрази битките по време на Полско-съветската война под командата на небезизвестния военноначалник на Първа конна армия Семьон Будьони. Зверствата и кървавите безчинства остават дълбок белег в съзнанието и чувствителността на автора, който ще си спечели сериозни врагове заради книгата си. Тази книга се казва Конармия. Считана за един от големите шедьоври в световната литература, Конармия на Исак Бабел е може би и най-известното произведение на писателя. С несравним език, възпяван от Хорхе Луис Борхес, разказите на Бабел надскачат простото наблюдение на ужаса на ... |
|
Изданието съдържа три творби на Бохумил Храбал - Обслужвал съм английския крал, Прекалено шумна самота и Строго охранявани влакове. ... Обслужвал съм английския крал (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е роман за израстването с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви. Проследява съдбата на обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на XX век. Превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после - в окаян политически затворник, героят открива душевен мир във философията на простия природен ... |
|
"Та тъй венчали се с камбанен звън, с камбанен звън щастливо се венчали. Но нямало камбанен звън в сърцето на Ани. Сякаш все край нея стъпки отеквали - незнайно откъде - и сякаш някой й нашепвал нещо неразбираемо. Самичка вкъщи не искала да я оставят, нито обичала самичка да излиза. Или седял цял ден в ждрелото с поглед в морето вперен - корабокрушенец, жадуващ за платно. Но ден след ден се нижели - и ни платно, ни дявол, а само този изгрев със стрели от пурпур между папрати и палми, и скални откоси - искрящ отблясък на изток по водите и отблясък по неговия остров, и отблясък пак по водите, но на запад вече; а най- ... |