Заглавието на една книга, посветена на заглавията, е непреодолимо изкушено да играе, да цитира, да реферира към други заглавия или литературни конвенции. "Записки от преддверието" е напълно невинно, макари и не безпаметно, по отношение на известните "Записки от подземието" на Достоевски. Включените в книгата текстове са резултат на дългогодишни занимания с проблемите около литературното заглавие. Настоящото издание е предназначено основно за студенти, обучавани по дисциплината "Теория и практика на озаглавяването". Същевременно то е адресирано и към по-широк кръг читатели, които проявяват ... |
|
|
Мода и модерност в българската литература от 20 -те и 30 -те години на XX век. ... Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на "високата", така и на популярната българска литература от 20 -те и ... |
|
|
Книжовност и литература в България IX - XXI век е поредица от пет тома, в която са описани пет "сцени" от литературната и културната история на България - Средновековие, Възраждане, Модерност, Социализъм, Съвременност. Изданията очертават една синтетична картина на книжовния живот в рамките на хилядолетната българска култура. В раздел Библиотека са представени 154 литературни произведения, характерни за съответните периоди. ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
Тази книга е опит да се обхване необята на явлението Ботев не само в собственото му време, но и в проекцията му във времето днес. Тя е плод на вярата, че сега, както и винаги, е невъзможно да се пише за Ботев без времето на този, който се е заел да пише за него. Фактът на двойното проециране е израз на заветния смисъл на Ботевия живот и дело в темелната им положеност за нашето днес. Това задава и композицията на Ботевиада, фокусирана в историческото върху екрана на текущото, за да се разчете гениалното в непреходността му. ... |
|
|
След пет години работа и стотици изчетени книги мога да кажа със сигурност само едно: през последния четвърт век българската литература стана по-разнообразна от всякога досега. Доколко това е резултат на нейното вътрешно развитие и доколко е отражение на някакви глобални тенденции, не може да се претегли с точност. Важна е тъкмо невъзможността да се тегли черта между вътре и вън, между свое и чуждо. Броят на новите книги от български автори главоломно порасна и всяка книга иска да бъде различна от другите, да бъде себе си. Това разрояване на литературните почерци ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
Този сборник побира в себе си текстове, участвали в националната конференция в чест на Панайот Тодоров Христов. Или както го знаем Сирак Скитник. Представянето на неговите приноси в развитието на българската култура е излишно, въпреки че той - поне в литературноисторическите сюжети - често отсъства. Не е така в "цеховата" среда на художници, радиожурналисти, културолози. Но литературознанието със стъпки бързи наваксва своето закъснение. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Капиталният труд на академик Динеков вече е азбучно помагало и опора на всеки изследовател на литературата, преподавател, студент. Особено ценни тук са проблемите за периодизацията на възрожденската литература, проникновеното вглеждане в нейните големи имена – от Паисий до Ботев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Изследвания, статии, есета ... Николай Кънчев (1936-2007) е един от алтернативните авторитети в литературата от епохата на Народна република България, ярък реформатор на българския поетически език през XX и XXI век. Книгата съдържа сравнително пълен съвременен прочит на творчеството и на ролята му в българската поезия - критически текстове, писани или прозвучали след 1989 г. Николай Кънчев е първият автор, който библиотека "Личности" представя. Първият - във всички значения на думата. ... |
|
|
Най-ранният - средновековният - период в историята на българската литература продължава повече от осем века – от втората половина на IX в. до към края на XVII в. С него са свързани имена-легенди в българското културно наследство – светите братя Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Евтимий Търновски... Старобългарската литература се превръща в основен фактор за изграждане на българската култура, който скрепява религиозните и естетическите представи с политическите идеологии на средновековното общество. Тя обговаря пространството на българина, като обвързва език и идентичност, творческа воля и ... |
