"Покаянието е такова чудо, което превръща човека от враг в приятел Божий, от отхвърлено създание - във възлюбено чедо, от наемник - в син. Каещите се излизат от морето на своите беззакония, за да се потопят в блажените бездни на Божията прошка. При покаянието те се възраждат, обновяват, свличат дрипите на греха и се обличат пак в светлата дреха на кръщението. С тях става чудото на духовното възкресяване, изразено с такава сила в думите на любвеобилния баща при връщането на Блудния син в бащиния дом: Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери (Лука 15:24)." Из книгата Архимандрит Серафим ( ... |
|
|
Водачество и подчинение в Божия народ."Преди петнадесет години, когато започнах да събирам идеи по настоящата тема, в нашата местна църква вече около три години се бяхме занимавали с въпроса за старейшинството. По този повод аз се видях принуден да изследвам многобройни библейски биографии, за да видя как един човек става водач в Божия народ и какви са неговите качества и задачи. Впоследствие написах това, което открих в Библията, в настоящата книга. В повечето християнски публикации и семинари за ръководители от последните години акцентът е на съвсем друго място. На преден план излизат качества като надареност, ... |
|
|
Книга за последните времена и за времената изобщо; за църковното разбиране на историята и за нейните духовни измерения; за изпитанията на Църквата в контекста на "войнстващата толерантност" на нашето съвремие. ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
|
Двуезично издание на български и гръцки език. ... "Извор на знанието" е основното съчинение на Св. Йоан Дамаскин. В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието "Диалектика"), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората - "За ересите накратко" ... |
|
|
Книгата представлява обширно тълкование на молитвата на св. Ефрем Сирин, която така често чуваме по време на богослуженията през Великия пост: Господи и Владико на моя живот! Не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие! Но дай на мене, Твоя роб, дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов! О, Господи Царю, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си! Защото си благословен во веки веков. Амин! Архимандрит Серафим подробно разглежда споменатите в тази молитва грехове, от които се молим Бог да ни избави. Той ни посочва и начините за борба с пораждащите ги страсти, а сетне, като ... |
|
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |
|
|
"Скъпи читателю, Пред теб стоят избрани проповеди на светител Серафим Софийски, с които той отечески е наставлявал своето паство в последните години на живота си. Надяваме се, че ти ще усетиш в тях лъчистия образ на приснопаметния архиерей, оставил светла диря в сумрачните дни на всеобщо духовно оскъдняване. Ти ще почувстваш и неговата пастирска любов, и бликащото от нея горещо желание да те накара да възлюбиш Христос от цялото си сърце и да Го последваш по тесния път на спасението." От издателите Том 2 от поредицата Проповеди на Светител Серафим Софийски. ... |
|
|
"Скъпи читателю, Името на светител Серафим (Соболев) отдавна е станало скъпо за хората, които по един или друг повод са се докоснали до благодатната му личност или са получили духовна подкрепа след молитва пред неговия гроб. Ала светителят ни става още по-близък, когато се запознаем и с неговите проповеди и наставления. Пропити от светоотеческа мъдрост и простота, те сякаш намират най-прекия път към сърцето. По спомените на духовни чеда на светител Серафим, той имал изключително любвеобилно и състрадателно сърце, в което намирали място болката, тревогата и скръбта на всеки, дошъл при него. Сам той постоянно ... |
|
|
"Дерзайте, грешници! Има за нас избавление! Иисус Христос, Който понесе върху плещите Си греха на цялото човечество и Който заплати с кръстната Си смърт нашите дългове към Бога, може да понесе и нашите грехове върху раменете Си. Нали затова св. Андрей Критски се моли от името на всички нас, които тежко съгрешаваме пред Господа: "Вземи от мене моето тежко греховно бреме и ми дай сълзи на покаяние!" Но ние трябва именно да пролеем сълзи на покаяние! Защото има само два вида вода, която умира нечистотата на греховете: водата на кръщението и сълзите на покаянието. При това, както твърди св. Йоан Лествичник, ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Най-главното, най-необходимото за монаха, пък и изобщо за християнина, е: борба, борба, непрекъсната борба със себе си. Защото, ако човек започне да се следи - а трябва непрестанно да следим себе си - той все ще намери нещо недобро. Защо? - Защото дяволът не престава да ни изкушава. Ние сме пълни със страсти и около нас непрекъснато има бесове - нападат ни ту с един помисъл, ту с друг. С тях трябва да се борим. Ако приемем беса, наскърбяваме Господа. Нашите оръжия са непрекъсната борба със себе си и постоянната молитва, молитва и молитва. Защото, ако разчитаме на своите сили, ще има само провали, а с Божията помощ ... |
